— Аз лично се радвам да те приветствам като нов член на Деветата пещера на зеландониите — каза тя и прегърна Айла. — И ще съм щастлива да ви видя заедно с Джондалар като семейство. Макар че има няколко жени, които биха искали нещата да се развият по друг начин. Жените винаги са обичали Джондалар, но понякога се съмнявах, че ще може да открие жена, която той да обикне. Казвах си, че сигурно ще избере някоя, която не е от нашия народ, но не предполагах, че ще трябва да пътува толкова далеч, за да я открие. Сега вече разбирам защо те обича толкова много. Ти си невероятна жена, Айла.
Отново започнаха да говорят за Лятната среща и когато си тръгваха, зеландони спомена, че все още имат време да проведат една малка церемония и да приемат Айла в Деветата пещера, за да я направят зеландонийка.
Точно в този миг някой потропа нервно на вратата. Преди някой да успее да отвори, вътре нахлу едно момиче и се насочи направо към зеландони. Очевидно беше много разстроено. Айла му даде най-много десет години, но се учуди колко мръсни бяха дрехите й.
— Зеландони — каза тя. — Не мога да събудя Бологан.
— Болен ли е? Ударил ли се е? — попита шаманката.
— Не знам.
— Айла, защо не дойдеш с мен. Това е дъщерята на Тремеда, Ланога. Бологан е най-големият й брат.
— Тремеда не беше ли жената на Ларамар? — попита русокосата жена.
— Да — отвърна зеландони и двете мигом излязоха навън.
ДЕВЕТНАЙСЕТА ГЛАВА
Докато наближаваха дома на Ларамар и Тремеда, Айла се сети, че е минавала много пъти покрай него, но не му е обръщала внимание. Каменният покрив на пещерата бе толкова голям и подслоняваше толкова много семейства, че беше невъзможно да ги запомни всичките за толкова кратко време.
Жилището се намираше в покрайнините, бе отделено от съседите и отдалечено като цяло от другите домове. Не беше голямо, но семейството се беше разпростряло върху доста обширен район, съдейки по разпилените навсякъде боклуци. На известно разстояние от дома им се разполагаше територията, която Ларамар си беше определил, за да произвежда ферментиралите си напитки.
— Къде е Бологан, Ланога? — попита зеландони.
— Вътре е. Не може да мръдне.
— Къде е майка ти?
— Не знам.
Когато влязоха вътре, веднага ги блъсна някаква силна и неприятна миризма. Като се изключи малката лампа, единствената светлина идеше отгоре през отвора на постройката и вътре беше доста тъмно.
— Можеш ли да запалиш още някоя лампа, Ланога? — помоли я зеландони.
— Да, но нямаме масло — отвърна момичето.
— Тогава да повдигнем завесата на входа и да я завържем — предложи дони.
Айла я послуша и дръпна завесата. Когато погледна вътре, беше ужасена от мръсотията. По земята нямаше каменна настилка и подът беше кален на местата, където бе текла някаква течност. От смрадта предположи, че тази течност навярно е била урина. Сякаш цялата им домашна покъщнина бе разпръсната по пода — изтъркани постелки и кошници, табли и всевъзможни купчини от кожени и плетени вещи, които сигурно бяха дрехи.