Тук-там се въргаляха кости с месото по тях, а около гниещата храна кръжаха мухи. Остатъците по чиниите се бяха втвърдили. До входната врата дори забеляза гнездо на плъхове с няколко малки новородени гризачи.
Вътре на земята лежеше кльощаво дете. Айла му даде към дванайсет години. Коланът му показваше, че скоро ще мине ритуала за зрялост, но въпреки това приличаше повече на момче, отколкото на мъж. Веднага стана ясно какво се е случило. По Бологан имаше драскотини и белези от удари, а главата му бе покрита със засъхнала кръв.
— Бил се е — отсъди зеландони. — Някой го е довлякъл до дома му и го е оставил тук.
Айла се наведе, за да провери състоянието му. Тя напипа пулса му и забеляза още кръв. После долепи буза до устата му. Усети диханието му и дори го помириса.
— Още диша — каза тя на зеландони, — Но е пребит много лошо и пулсът му е слаб. Главата му е ранена и е изгубил много кръв. Не знам обаче дали костта е пукната. Сигурно някой го е ударил или пък е той е паднал върху нещо твърдо. Затова и не идва в съзнание, но мирише на барма.
— Не съм сигурна дали трябва да го местим, но тук не мога да го лекувам — каза зеландони.
Момичето отиде до входната врата, носейки със себе си заспало малко бебе на около шест месеца. То изглеждаше така, сякаш не беше къпано, откакто се е родило. На Айла й се стори, че видя и друго дете зад нея, но не бе много сигурна. Това момиченце се грижеше повече за децата, отколкото собствената им майка, каза си тя.
— Какво му е на Бологан? Добре ли е? — попита Ланога с разтревожен поглед.
— Жив е, но е ранен. Добре направи, че ме извика — отвърна зеландони. Тя поклати глава от възмущение заради поведението на Тремеда и Ларамар. — Ще трябва да се погрижа за него в моята къща.
Обикновено лекуваше само най-тежките заболявания у дома си. В голяма пещера като Деветата обаче нямаше място за всички болни едновременно да се преместят у нея. Дори случаи като този на Бологан, с всичките му тежки наранявания, се лекуваха в дома на пострадалия, като зеландони идваше на място. Но тук нямаше кой да се погрижи за него, а и шаманката не можеше да си представи да влезе в тази къща, камо ли да остане тук известно време.
— Знаеш ли къде е майка ти, Ланога?
— Не.
— Къде е отишла?
— Отиде на погребението.
— Кой се грижи за децата?
— Аз.
— Но ти не можеш да кърмиш бебето — намеси се потресена Айла.
— Мога, тя яде храна. Млякото на майка ми спря.
— Което означава, че Тремеда ще има ново дете до една година — въздъхна зеландони.
— Чувала съм, че и малки бебета като това могат да ядат храна — каза в защита на Ланога Айла и в същото време си припомни една неприятна случка. — С какво я храниш?
— С мачкани варени корени.
— Айла, иди и кажи на Джохаран какво се е случило и го помоли да донесе нещо, с което да пренесем Бологан в дома ми. И да повика помощ, ако може — каза зеландони.
— Да, разбира се. Ей-сега ще се върна — отвърна тя и забърза навън.
Беше късно следобед, когато Айла си тръгна от жилището на зеландони и отново забърза към дома на вожда. Отиваше да каже на Джохаран, че Бологан вече е в съзнание и, изглежда, може да говори.
Джохаран я чакаше. След като излезе, Пролева я попита:
— Искаш ли нещо за ядене? Цял следобед беше при зеландони. — Айла поклати глава и понечи да си тръгне. Тя тъкмо отвори уста, за да се извини и откаже, но Пролева бързо я прекъсна: — Или може би чаша чай? Приготвила съм. От лайка, липов цвят и лавандула.
— Е, добре, тогава може една чаша, но трябва бързо да се връщам — отвърна Айла. Извади своята чаша и се запита дали тази смес за чая не е била поръчана от зеландони или пък Пролева сама се е сетила, че напитката е полезна за бременни жени.
— Как е Бологан? — попита я съпругата на вожда, когато седна до Айла.
— Мисля, че ще се оправи. Ударен е лошо по главата и му е изтекла доста кръв. Боях се да не би черепът да е пукнат, но не е. Раните по главата обикновено са съпроводени с обилни кръвоизливи. Почистихме го и не открихме признаци на счупване. Момчето обаче има голям оток и други наранявания. Трябва му почивка и някой, който да се грижи за него. Веднага става ясно, че са го били и че е пил барма.
— Затова и Джохаран искаше да говори с него — каза Пролева.
— Най-много ме притеснява бебето. То трябва да бъде кърмено. Няма да е лошо да го кърми някоя от другите майки. Така направиха жените от Клана, когато… — тя се спря за миг — …една от тях изгуби млякото си. Тя се беше грижила за майка си и се поболя от мъка, когато старицата умря. — Айла реши да не споменава, че тази жена е била тя. Вече беше казвала, че е имала син, когато е живяла в Клана. — Попитах Ланога с какво я храни. Тя каза: с мачкани корени. Знам за деца, които могат да ядат храна в такава ранна възраст, но на бебетата им е необходимо и мляко. Няма да може да порасне без него.