— Права си, Айла. На бебетата им трябва мляко. Лошото е, че никой не обръщаше внимание на Тремеда и на нейното семейство. За децата не се грижеха добре и ние го знаехме, ала в края на краищата те са деца на Тремеда и хората не обичат да се бъркат в живота на другите. Трудно беше да решим какво да правим и затова повечето просто не й обръщаха никакво внимание. Аз дори не знаех, че е изгубила млякото си — каза Пролева.
— Защо Ларамар не казва нищо?
— Съмнявам се, че той изобщо го е забелязал. Той не се интересува особено от децата, освен от Бологан от време на време. Не бих се учудила, ако дори не знае колко деца има. Той се прибира само за да яде и да спи, а понякога изобщо не се прибира, което може и да е за добро. Когато са заедно, Ларамар и Тремеда обикновено през цялото време се карат. Често се стига до истински побоища, при което естествено тя отнася всичко.
— Тогава защо още живее с него? Би могла да го напусне, ако иска. Не е ли така?
— И къде ще отиде? Майка й вече не е жива, а и тя никога не се омъжи, затова Тремеда няма баща. Има по-голям брат, но той се премести, преди още тя да порасне. Първо отиде в друга пещера, а после и още по-надалеч. Никой не е чувал нищо за него от години.
— Не може ли да си намери друг мъж?
— Кой ще я поиска? Вярно е, че все си намира по някой мъж, за да почете Майката по време на Майчиния фестивал, но обикновено това е някой, който е пил много барма или е ял незнайни гъби от полето. Но мъжете не я харесват. Освен това има шест деца — шест гърла, които трябва да бъдат изхранвани.
— Шест деца? Видях четири, най-много пет. На колко години са?
— Бологан е най-големият. Той е на дванайсет.
— Така и предположих.
— Ланога е на десет. Другите са на по осем, шест, две години, а бебето е само на няколко луни — най-много на половин година. Тремеда имаше и още едно, което сега щеше да е на четири, ако още беше живо.
— Боя се, че и това бебе ще умре. Прегледах го и видях, че не е здраво. Ти каза, че храната се дели поравно между всички, но какво да се прави с бебе, което трябва да бъде кърмено? Жените-зеландонийки ще искат ли да дадат от тяхното мляко?
— Ако беше за някой друг, а не за Тремеда, самата аз не бих се поколебала.
— Бебето не е Тремеда. То просто е едно безпомощно кърмаче. Ако сега имах бебе, не бих се поколебала да кърмя и нея. Но докато моето се роди, това вече ще си е отишло. Дори и докато твоето се роди, може вече да е твърде късно.
Пролева наклони глава и се усмихна изненадано.
— Как разбра? Още не съм казвала на никого.
Сега беше ред на Айла да се изненада. Не биваше да се осланя толкова доверчиво на предположенията си. Обикновено една майка сама трябваше да обяви, че очаква дете.
— Аз съм лечителка, знахарка — отвърна тя. — Помагала съм на много жени да родят и знам признаците на бременността. Не исках да го споменавам, докато не дойдеше време да родиш. Просто съм загрижена за бебето на Тремеда.
— Да, виждам. Нямам нищо против, Айла. И без това щях да кажа скоро на хората. Но не знаех, че и ти очакваш бебе. Това означава, че децата ни ще се родят почти по едно и също време, за което мога само да се радвам. — Тя замълча за миг и се умисли, след което продължи: — Ето какво мисля, че трябва да сторим. Нека събера жените, които имат кърмачета или на които скоро им предстои да родят. Техният организъм още не се е нагодил с потребността на бебето от кърма и затова ще могат да дадат допълнително мляко. Двете с тебе ще се опитаме да ги уговорим да кърмят бебето на Тремеда.
— Ако две-три се съгласят, няма да е кой-знае колко голямо усилие от тяхна страна. Проблемът е, че бебето се нуждае не само от мляко. Трябват му и по-добри грижи. Как може Тремеда да зареже толкова дълго невръстно пеленаче самичко с момиче, което е едва на десет години? Да не говорим за останалите деца. Едно десетгодишно дете не може да се справи с толкова много неща!
— Сигурно Ланога се грижи за тях по-добре от Тремеда.
— Но това не означава, че едно дете трябва да го върши. Защо Ларамар постъпва така? Защо не предприема нищо, за да помогне? Та нали Тремеда му е жена? Те са негови деца, нали?
— Тези въпроси сме си ги задавали и ние, ала не знаем отговорите. Мнозина са разговаряли с Ларамар, включително и Джохаран, и Мартона. Глас в пустиня. На Ларамар не му пука какво говорят другите. Знае, че каквото и да прави, хората ще искат да пият от бармата му. А и Тремеда не е безгрешна. Тя толкова често се опиянява от бармата, че не знае на кой свят се намира. Никой от двамата не се интересува от децата си. Не знам защо Великата Майка Земя им помага да си раждат и още. Никой не знае какво да прави. — В гласа на високата и красива жена имаше тъга и объркване.