Айла също нямаше отговор, но разбираше, че трябва да стори нещо.
— Е, поне едно нещо можем да направим. Да говорим с жените и да видим дали ще се съгласят да кърмят бебето. Това е добре за начало. А сега трябва да се връщам.
Когато Айла излезе от дома на Пролева, тя не се върна веднага в къщата на зеландони. Притесняваше се за Вълчо и първо се отби у Мартона. Цялото семейство я посрещна, включително и вълкът. Той се втурна към нея, толкова щастлив да я види отново, че едва не я събори, когато се изправи на задните си лапи и скочи върху й с предните. Тя обаче го забеляза навреме и успя да се задържи. Остави се на ласките му. Вълчо облиза врата й и захапа нежно челюстта й, а Айла го прегърна и зарови лице в гъстата му козина. Тя също много се радваше да го види.
— Всеки път се стряскам, когато ви гледам така, Айла — каза Уиламар и стана от пода.
— Аз също се плашех в началото — отвърна му Джондалар. — Сега вече му имам пълно доверие и не се боя за Айла. Знам, че няма да я нарани. Иначе съм виждал как се отнася с тези, които са се опитвали да й сторят зло. Но си признавам, че тези негови посрещания още ме изненадват понякога.
Уиламар и Айла се поздравиха с леко докосване на бузите. Русокосата жена вече бе научила, че това е обичайният неофициален поздрав между членове на семейството или много близки приятели.
— Извинявай, че не можах да дойда с теб, за да видя конете, Айла — каза Фолара, докато се поздравяваше с нея по същия начин.
— Има време, ще се запознаеш и с тях — отвърна тя, след което докосна с бузата си тази на Мартона. С Джондалар ритуалът се повтори, но беше по-интимен и по-продължителен. Повече приличаше на прегръдка.
— Трябва да се върна и да помогна на зеландони — каза Айла. — Разтревожих се за Вълчо и затова дойдох да видя дали се е върнал. Значи смята тази къща за свой нов дом дори когато ме няма.
— Как е Бологан? — попита я Мартона.
— Вече е в съзнание и може да говори. Преди малко казах на Джохаран. — Айла се поколеба дали да спомене за тревогата й за бебето на Тремеда. Все пак беше чужденка и сигурно не бе прието човек като нея да повдига подобни проблеми. Можеше да се схване като критика към Деветата пещера. Но явно никой не знаеше какво става и ако тя не го кажеше, тогава кой друг? — Говорих с Пролева за едно друго нещо, което ме притеснява.
Всички я погледнаха любопитно.
— Какво? — попита Мартона.
— Знаете ли, че на Тремеда й е пресъхнала кърмата? Тя не се е връщала у дома след погребението на Шевонар и е оставила бебето и останалите си деца на грижите само на Ланога. Момиченцето е само на десет години и не може да кърми бебето, ето защо го храни само с мачкани корени. На пеленачето обаче му трябва мляко. Как едно бебе ще порасне, без да го кърмят? И къде е Ларамар? На него изобщо пука ли му за всичко това? — каза Айла, като изстреля думите наведнъж.
Джондалар се огледа. Фолара беше ужасена от чутото, Уиламар изглеждаше потресен, а Мартона бе хваната неподготвена за подобно неприятно нещо. Джондалар трябваше да сдържи доволната си усмивка пред израженията на лицата им. Не беше изненадан от реакцията на Айла, но Ларамар, Тремеда и тяхното семейство отдавна бяха източник на главоболия за Деветата пещера. Повечето предпочитаха да не говорят за това, но Айла току-що бе повдигнала неприятната тема.
— Пролева ми каза и че не е знаела за пресъхването на кърмата на Тремеда — продължи тя. — Тя обеща да събере жените с кърмачета, за да ги уговорим да дадат част от млякото си. Тази пещера е толкова голяма, че сигурно ще се намерят немалко, които да помогнат.
Джондалар знаеше, че могат да помогнат, но се питаше дали наистина биха го-сторили. Понякога жените кърмеха чужди деца, но обикновено те бяха на сестра им или на близка приятелка.
— Идеята ми се струва страхотна — каза Уиламар.
— Ако поискат обаче — възрази Мартона.
— Защо не? — попита Айла. — Зеландонийките няма да оставят едно кърмаче да умре заради липсата на мляко, нали? Казах на Ланога, че ще отида утре сутринта у тях и ще я науча как да сготви нещо друго на бебето.
— Че с какво друго може да се храни едно бебе освен с мляко? — попита Фолара.
— С много неща. Ако изстържеш сготвено месо, се получава мека субстанция, която то може да яде. Може и да пие от течността, която остава от вареното месо. Това са само част от рецептите.
— Откъде знаеш толкова много какво могат да ядат бебетата? — попита я Фолара.