Месото бе увито в някакви големи листа. Айла го подаде на Ланога и зачака да види какво ще стане. Ланога разви пакета, взе с пръсти част от меката субстанция и го сложи в устата на бебето. То веднага отвори уста, но първата хапка, изглежда, го изненада. Лорала го запремята в устата си, разучавайки вкуса и вида на яденето, ала накрая го глътна и отвори уста за още. Айла си каза, че прилича на малко птиче.
Ланога се усмихна и жената осъзна, че за пръв път я вижда така. Момичето нахрани сестра си с останалата част от месото, след което премина към зърното. Първо го опита сама и после даде на бебето. Двете с Айла гледаха как ще реагира на новия вкус. Съсредоточена, малката започна да изследва съдържанието в устата си и дори започна да дъвче от жилавата храна. Първоначално се замисли върху нещо, но после преглътна и отвори уста за още. Айла бе изумена колко гладно бе това бебе.
— Ако й дадеш нещо да подържи, Лорала слага ли го в устата си? — попита.
— Да.
— Донесох малко костен мозък. Познавах едно момче, което много го обичаше като бебе. Дай й и да видим дали ще го хареса. — Айла й подаде малък кокал от крака на елен, който имаше дупка по средата, пълна с костен мозък. Веднага щом Ланога даде кокала на пеленачето, то го сложи в устата си. Както и преди първата реакция бе на изненада и любопитство, но скоро чуха как Лорала започна да смуче от кокала.
— Сега я сложи на земята и хапни и ти нещо — каза й Айла.
До този момент Вълчо бе наблюдавал бебето от няколко метра разстояние, ала ето, че сега пропълзя бавно до пеленачето, докато то седеше на тревата и се прозяваше. Ланога го видя и се обърна загрижена към Айла. Досега дори не бе усетила присъствието на животното.
— Вълчо много обича децата — успокои я тя. — Той обожава да си играе с тях, но мисля, че сега костният мозък е привлякъл вниманието му. Ако Лорала го изпусне, той може да си помисли, че му го дава, и да го вземе. Затова донесох кокал с месо за него.
И Айла извади един доста голям вързоп от торбата, от който висяха големи парчета месо. Тя стана, направи знак на Вълчо да я последва и отиде при реката, за да му даде кокала. Хищникът, изглежда, остана доволен. Когато се върна, започна да вади и други неща от торбата. Бе донесла най-различни видове храна. Освен месото и зърното имаше и неща, останали от пътешествието й: печени фъстъци, сушени корени, лешници и изсушени ябълки.
Докато ядяха, Айла отново заговори момичето:
— Ланога, казах ти, че ще дойдем да поплуваме и да се изкъпем, преди да говорим с жените. Ще ти кажа защо. Знам, че си направила всичко по силите си, за да храниш Лорала, но тя се нуждае не само от мачкани корени, за да порасне голяма и здрава. Показах ти как да й приготвяш и други неща, макар че тя още няма зъби. Най-много от всичко обаче й трябва мляко. — Момичето я гледаше мълчаливо и не каза нищо. — Там, където израснах, жените редовно кърмеха бебетата на другите и ако млякото на една от тях пресъхнеше, другите се заемаха с храненето на нейната рожба. Пролева ми каза, че зеландонийките също хранят чужди бебета, но обикновено когато са от едно семейство или са много близки. Майка ти няма роднини, които да са кърмачки, затова ще питаме другите жени, но майките много се пазят заради собствените си бебета. Може и да не се съгласят да кърмят бебе, което не е чисто и не мирише хубаво. Ето защо трябва да измием Лорала, за да е чиста и да се хареса на другите жени. И понеже ти най-вероятно ще си тази, която ще им занесе Лорала, ще трябва също да се изкъпеш. Донесох ти нещо да облечеш. Пролева ми го даде. Момичето, което го е носило, вече е пораснало. — Ланога не отговори нищо и тя се запита защо е толкова мълчалива. — Разбираш ли ме?
Ланога кимна и продължи да яде. Само от време на време хвърляше по един поглед към сестра си, която все още се занимаваше с костния мозък. Айла си каза, че бебето е гладувало много дълго. Когато Ланога приключи с яденето, на бебето му се доспа, затова трябваше да го изкъпят още сега и да го оставят да спи. Тя сложи съдовете настрани и стана. В същия момент до ноздрите й достигна характерна миризма.
Момичето също го помириса и каза:
— Направила е белята.
— При малкото поточе има мъх. Дай да я избършем, преди да сме започнали с къпането. — Ланога продължи да я гледа мълчаливо и Айла взе бебето. То изглеждаше изненадано, но не се възпротиви. Тя го занесе до потока, коленичи и отскубна в шепата си мъх от речните камъни. Намокри го и избърса с него дупето на пеленачето, което се изпишка. Айла отново я изми с мъх и я подаде на Ланога.
— Време е да я изкъпем. Защо не я занесеш при онова каменно корито? — предложи.