Момичето я изгледа озадачено, но не помръдна. Дори повдигна вежда от изненада. Явно беше интелигентна, макар и рядко да говореше. Тогава Айла се сети как в първите си, години в Клана тя също не е знаела какво да прави. Замисли се. Беше й направило впечатление, че Ланога реагира много бързо на нейните думи.
— Сложи бебето във водата, ето тук — повтори тя. Това не беше молба, а no-скоро нещо като заповед.
Ланога бавно отиде до каменното корито и тръгна да слага бебето във водата. Изглежда, не й се искаше да се разделя със сестра си. Айла взе Лорала и бавно я сложи да седне на дъното.
Топлата вода беше ново преживяване за детето и силно го заинтригува. То се зае да изследва непознатата за него среда — пъхна ръчичка във водата, после я извади и я огледа. После плесна с длан по повърхността, след което извади ръчичката си и пъхна пръстче в устата си.
„Е, поне не заплака — каза си Айла. — Като за начало е добре.“
— Сложи си ръката в кошницата, Ланога, и виж колко хлъзгава е водата заради сапунените коренчета. — Момичето я послуша. — Сега вземи от коренчетата и дай да изтъркаме Лорала.
Докато търкаха бебето, то седеше мирно, но с леко намръщено лице. Това също беше ново усещане, но не съвсем неприятно.
— Сега трябва да измием косата й — каза Айла. Тази част можеше да се окаже по-сложна. — Ще натъркаме от сапуна в задната част на главата й. Ти можеш да измиеш ушите и врата й.
Айла наблюдаваше внимателно момичето и забеляза как къпеше бебето с лекота и увереност. Тогава я осени една мисъл: „Не бях много по-голяма от Ланога, когато имах Дърк! Може би само с година или две. Разбира се, Иза беше насреща да ме учи как да се грижа за него, но аз схващах бързо.“ — Сега я постави по гръб, като я държиш с една ръка, и не давай лицето й да отиде под водата. Измий горната част на главата с другата си ръка. — Тя помогна на Ланога с бебето. Лорала малко се противи, но момичето скоро я хвана здраво и щом влезе в топлата вода, й стана много приятно. Измиха косата й, след което продължиха с ръцете, краката и дупето.
— Сега измий лицето й, но много внимателно — само с вода, за да не й влезе пяна в очите. Няма да я заболи, но може да й залюти.
Когато свършиха, отново изправиха бебето да седне. Жената извади една много мека жълтеникава кожа от торбата и я разстла, след което извади бебето от водата и го уви с нея. После го даде на Ланога.
— Ето ти я, чиста и освежена. — Момичето любопитно потърка с пръсти меката кожа. — Харесва ти, нали? И е мека.
— Да — отвърна Ланога и вдигна глава към жената.
— Дадоха ми я като подарък едни хора, с които се запознах по време на пътешествието. Казват се шарамудои и са известни като майстори на кожите от антилопи като тази. Антилопите са животни, които живеят в планините, близо до техните домове. Приличат на планинските кози, но са по-малки от ибекса. Виждала ли са тук наоколо антилопи, Ланога?
— Да — отвърна момичето. Айла изчака да продължи. Ланога отговаряше на въпросите или на преките заповеди, но явно не знаеше как да продължи разговора. Не умееше да разговаря с хората. Айла се усмихна и зачака. Детето се намръщи и накрая каза: — Веднъж ловците донесоха една.
„Тя може да говори! Каза цяло изречение!“ — ликуваше Айла и й стана много приятно. Просто на детето му трябваше малко насърчение.
— Подарявам ти кожата, ако искаш — каза.
По лицето на Ланога се изредиха толкова много емоции, че жената се изуми. Първо очите й светнаха, после се усъмни и накрая показа страх. Намръщи се и поклати глава.
— Не, не мога.
— Кожата ти харесва, нали? Момичето погледна в земята.
— Да.
— Тогава защо не я вземеш?
— Не мога да я взема — отвърна Ланога и се поколеба. — Няма да ми дадат. Някой ще ми я отмъкне.
Айла започна да разбира.
— Добре, виж тогава какво ще сторим. Ще я пазиш и когато ти потрябва, ще бъде на твое разположение.
— Някой ще ми я вземе — повтори Ланога.
— Само ми кажи, ако някой се опита. Ще отида и ще ти я върна.
Момичето понечи да се усмихне, но после се намръщи и отново поклати глава.
— Някой ще се ядоса.
Жената кимна:
— Разбирам. Тогава ще си я запазя, но знай, че всеки път, когато поискаш да я използваш, независимо дали за Лорала или за теб, можеш да дойдеш и да я вземеш назаем. А ако някой иска да ти я вземе, кажи му, че е моя.
Ланога разви бебето, сложи го на земята и подаде кожата на Айла.
— Ще я нацапа — рече.
— Няма да е голяма трагедия. После ще я измием. Сложи й я пак. Тя е по-мека от тревата — каза Айла, отново разстла кожата и сложи в нея бебето.
Лорала започна да притваря очи. Вълчо беше свършил с кокала си и бе дошъл още по-близо, докато къпеха бебето. Беше твърде любопитен, за да остане безучастен. Айла му направи знак да отиде при нея и той я послуша.