— Сега е наш ред да се изкъпем — каза тя. — Вълчо, пази Лорала! Пази бебето! — Не за пръв път животното щеше да пази спящо бебе. Ланога беше леко разтревожена. — Той ще остане тук и ще се погрижи да не й сторят нищо лошо. Освен това ще ни се обади, ако тя се събуди, а ние ще се изкъпем така, както изкъпахме Лорала, само че нашата вода ще е по-студена — добави Айла с усмивка.
Жената взе торбата и кошницата с течния сапун. Тя свали дрехите си и първа влезе в езерцето. Показа на детето как да се измие и помогна на Ланога да измие косата си. После извади още две парчета кожена хавлия и гребена с дълги зъби, който беше взела от Мартона. След като се изсушиха, разреса кичурите на Ланога и с втори гребен среса и собствената си коса.
После извади една туника. Макар че беше използвана, не бе много износена. Ланога я погледна с копнеж и докосна меката материя. Усмихна се, когато Айла й каза да я облече.
— Искам да си с нея, когато отидем при жените-кърмачки — рече Айла. Ланога не се възпротиви, не каза нищо и дори не се поколеба да я облече. — Сега трябва да вървим. Става късно. Сигурно вече, ни чакат.
Те извървяха отново пътя до каменната тераса и се насочиха към жилището на Пролева. Изведнъж Вълчо стана неспокоен. Айла проследи погледа му и забеляза, че на известно разстояние зад тях вървят мъж и жена. Жената се олюляваше и се препъваше, докато ходеше, а мъжът вървеше до нея, но не много близо. Веднъж дори я хвана, когато тя едва не падна. Когато жената свърна към жилището на Ларамар, Айла позна в нея майката на Ланога и Лорала — Тремеда.
За миг се запита не трябва ли да опита да я склони и тя да дойде на срещата с жените, но после размисли. Жените щяха да съчувстват повече на едно момиче, носещо чисто бебе, отколкото на жена, прекалила с барма. Айла тъкмо възнамеряваше да продължи напред, когато забеляза, мъжът не тръгна с жената, а си продължи по неговия път.
Нещо във фигурата и походката му й се стори познато. Той я забеляза и не отклони поглед от нея, докато се приближаваше. Накрая Айла го позна. Беше Брукевал и русокосата жена разпозна яката фигура и уверените движения на член на Клана.
Брукевал й се усмихна, сякаш му беше приятно да я види. Тя отвърна на жеста му, след което се обърна и даде знак на Ланога да върви напред към къщата на Пролева. После отново хвърли поглед назад и забеляза, че усмивката на мъжа е изчезнала, а на лицето му бяха изписани гняв и раздразнение, сякаш го бе засегнала по някакъв начин.
„Видя ме да идвам и ми обърна гръб — помисли си Брукевал. — Дори не ми даде възможност да се поздравим подобаващо. Мислех си, че ще е по-различна.“
ДВАЙСЕТА ГЛАВА
— Идва — каза Пролева. Тя бе излязла извън жилището си и се оглеждаше за Айла, ето защо много се зарадва, когато я видя. Вече бе започнала да се притеснява, че жените, които беше поканила, ще се отегчат от чакането и ще започнат да си измислят всевъзможни извинения, за да си тръгнат, независимо че любопитството ги изгаряше. Пролева им беше казала, че Айла иска да поговори с тях, а обстоятелството, че жената на вожда ги бе поканила в дома си, ги бе заинтригувало още повече. Съпругата на Джохаран отметна завеската и махна на Айла и децата да влязат. Русокосата жена даде знак на Вълчо да се прибере, след което побутна Ланога да мине пред нея.
Вътре ги очакваха девет жени, поради което жилището изглеждаше тясно и пренаселено. Шест от тях държаха бебета — новородени или малко по-големи, — а другите три бяха в последните стадии на бременността си. Картината се допълваше от двете наскоро проходили дечица, които си играеха на пода. Всички от жените се познаваха малко или много — две от тях дори бяха сестри — и разговорът течеше гладко и непринудено. Те люлееха бебетата си, сравняваха ги едно с друго и обсъждаха най-различни подробности около раждането, кърменето и трудностите да свикнеш с новия член на домакинството, който непрекъснато иска да е център на внимание. Когато Айла и Ланога пристъпиха прага, те веднага замлъкнаха и се вторачиха в новодошлите, а на лицата им се изписаха изненада и учудване.
— Всички знаете коя е Айла, ето защо няма да ви я представям — рече Пролева. — Вие можете да й се представите по-късно.
— Кое е това момиче? — попита една от жените. Тя бе по-възрастна от другите и щом чу гласа й, едно от децата, които си играеха на земята, стана и отиде при нея.
— Ами бебето? — поиска да узнае друга.
Пролева погледна към Айла, която се бе объркала при вида на всичките тези жени, ала въпросите им й помогнаха да преодолее смущението си.