— Това е Ланога, най-голямата дъщеря на Тремеда, а бебето е най-малката й дъщеря и се казва Лорала — заяви русокосата жена, макар и да бе сигурна, че някои от тук присъстващите познаваха децата.
— Тремеда! — възкликна по-възрастната жена. — Това са децата на Тремеда?
— Да — отвърна Айла. — Не ги ли познавате? Доколкото знам, и те са жители на Деветата пещера, също като вас. — Жените започнаха да си шушукат оживено и чужденката дочу коментари за странния й акцент и децата.
— Ланога е второто й дете, Стелона — каза Пролева. — Спомни си, че помагаше при раждането й. Ланога, ела и седни тук до мен.
Жените видяха как момичето вдигна бебето и пристъпи към съпругата на вожда, след което седна и сложи Лорала в скута си. Девойчето не смееше да погледне към жените и очите й не се отделяха от Айла, която й се усмихна окуражаващо.
— Ланога дойде да извика зеландони, защото Бологан не беше добре. Бил се е и има нараняване на главата — обясни Айла. — Тогава открихме, че проблемът всъщност е по-сериозен, отколкото изглежда. Това бебе е едва на няколко луни, а млякото на майка му е пресъхнало. Ланога се грижи за сестричката си, но единственото, с което я храни, са варени мачкани корени. — Забеляза, че жените изведнъж притиснаха децата си по-плътно към гърдите си. Това бе реакция, която всеки можеше да разчете — явно започваха да разбират защо Пролева ги бе събрала тук.
— Аз идвам от място, което се намира доста далеч от земите на зеландониите, ала без значение къде или от кого сме отгледани, има едно нещо, което се знае от всички хора — бебетата се нуждаят от мляко. Сред хората, с които израснах, когато една жена изгубеше млякото си, другите й помагаха да изхрани бебето си. — Всички знаеха, че пришълката говори за онези, които наричаха „плоскоглавци“ — съществата, които повечето зеландонийци смятаха за животни. — Дори онези с по-големи деца, които нямаха излишно мляко, от време на време кърмеха чуждото бебе. Веднъж, когато една млада жена изгуби млякото си, друга от племето, която имаше повече от необходимото за собствената й рожба, започна да се грижи за горкото детенце и кърмеше и двете бебета, сякаш и двете бяха родени от нейната утроба.
— Ами ако млякото на жената не е достатъчно за собственото й дете? — попита една от бременните жени. Тя изглеждаше доста млада и Айла си каза, че сигурно ще ражда за пръв път.
— Не е ли чудно как млякото на майката се увеличава съобразно нуждите й? — усмихна се тя и ги изгледа тържествуващо. — Колкото повече кърми, толкова повече мляко произвежда тялото й.
— Това е абсолютно вярно, особено в началото — изрече един глас зад гърба й, който Айла веднага разпозна. Тя се обърна и се усмихна на високата, закръглена жена, която тъкмо влизаше. — Съжалявам, че не можах да дойда по-рано, Пролева. Ларамар дойде да види Бологан и започна да го разпитва за случилото се. Не одобрявам методите му, ето защо отидох да извикам Джохаран и двамата с Ларамар най-накрая успяха да изтръгнат от младежа някои отговори относно печалното събитие.
Жените започнаха да си шушукат още по-разгорещено. Изгаряха от любопитство и се надяваха, че зеландони ще им каже повече, ала добре знаеха, че няма никакъв смисъл да я молят. Тя щеше да им каже толкова, колкото смяташе, че трябва да знаят. Пролева вдигна от каменния блок продълговатия мях, пълен до половината с чай, и на негово място сложи една мека възглавничка; зеландони винаги сядаше на него, когато се отбиваше у вожда. Щом шаманката седна, веднага й подадоха чаша чай, тя я пое и се усмихна на всички присъстващи.
Ако помещението изглеждаше пренаселено преди, след пристигането на дебелата жена стана направо претъпкано. Обстоятелството, че присъстваха на събиране заедно със съпругата на вожда и Първата сред служителките на Майката, накара жените да се почувстват значими. Айла усети това, ала тъй като не бе живяла достатъчно дълго сред тях, не бе способна да разбере пълното значение на случая за присъстващите. За нея Пролева беше роднина, а зеландони — приятелка на Джондалар. Шаманката погледна към чужденката, насърчавайки я да продължи.
— Пролева ми каза, че за зеландонийците храната е обща. Попитах я дали зеландонийските жени биха споделили млякото си и тя ми рече, че роднините и близките приятелки често правят това, ала Тремеда няма никакви близки, следователно няма сестра или братовчедка, която да е кърмачка — каза Айла, без дори да отвори дума за приятелки. Тя махна на Ланога, която се надигна от мястото си и се приближи бавно към нея, носейки бебето на ръце.