— Едно десетгодишно дете може да се грижи за пеленаче, ала не е способно да го храни. Показах на Ланога как да приготвя и други храни, които да дава на бебето, освен мачканите корени. Тя е съвестно момиче и аз съм сигурна, че ще се справи, само трябва някой да я научи. — Айла замълча и изгледа поотделно всяка от присъстващите жени.
— Ти ли ги изкъпа? — попита по-възрастната жена, която се казваше Стелона.
— Да — кимна Айла. — Отидохме до реката, където всички се изкъпахме, също както правите и вие. Зная, че не сте особено благосклонни към Тремеда и навярно имате основание за това, ала детенцето не е Тремеда. То е просто едно пеленаче, което се нуждае от мляко — от съвсем малко мляко.
— Ще ти кажа честно — започна Стелона. Явно се бе превърнала в нещо като говорител на групата. — Нямам нищо против да я кърмя от време на време, но не искам да влизам в жилището й, а още по-малко пък искам да се срещам със самата Тремеда.
Пролева извърна лице, за да прикрие усмивката си. „Айла успя“ — помисли си тя. Примерът на Стелона щеше да подейства на останалите или поне на повечето от тях.
— Няма защо да се притесняваш — успокои я русокосата жена. — Вече съм се разбрала с Ланога. Тя ще носи сестра си при вас, за да не ви причинява неудобство. Ако повечето от вас помагат, няма изобщо да го усетите.
— Добре, дай я насам — каза жената. — Да видим дали бебето не е забравило да суче. Откога не е бозало?
— От пролетта — отвърна Айла. — Ланога, занеси бебето на Стелона.
Момичето се приближи до Стелона, като избягваше да гледа другите жени, и й подаде Лорала. Стелона пое пеленачето и му поднесе гърдата си. Дребосъчето сбърчи носле и помириса заоблената плът — очевидно беше гладно, — ала ситуацията му изглеждаше непозната и то не знаеше какво да направи. Щом отвори устичка обаче, Стелона веднага поднесе зърното си към него. Бебето го подържа известно време между устните си, след което започна да суче.
— Е, явно не е забравила — каза кърмачката. Жените въздъхнаха облекчено, а Айла се усмихна на Пролева, която й кимна.
— Благодаря ти, Стелона — рече русокосата жена.
— Предполагам, че това е най-малкото, което можем да сторим — отвърна кърмачката. — Все пак това дете е жител на Деветата пещера, нали така?
— Тя не ги засрами — каза Пролева, — а no-скоро направи така, че да се почувстват по-лоши от плоскоглавците, ако откажат да помогнат. Сега всички се чувстват добре, защото са извършили една благородна постъпка.
Джохаран се надигна на лакът и погледна към жена си.
— Ти ще храниш ли бебето на Тремеда?
Пролева се завъртя настрани и придърпа завивката върху рамото си.
— Естествено, че щях да я кърмя, ако някой ме беше помолил — рече, — ала трябва да призная, че изобщо не бях помислила да разпределим задачата между всички и за голям мой срам не знаех, че млякото на Тремеда е пресъхнало. Айла каза, че Ланога ще се справи — само някой трябва да я научи. Права е — момичето наистина може да се грижи за сестричето си. Тя е тази, която е отгледала Лорала и е повече майка на братята и сестрите си, отколкото собствената им майка, но да не забравяме, че все пак е само на десет годинки. Та тя дори не е имала първи обреди! Най-добре ще е, ако някой осинови това бебе, както и другите деца на Тремеда — завърши Пролева.
— Може да успееш да намериш някого на Летния събор — рече Джохаран.
— Мислех да се опитам, но не смятам, че Тремеда ще престане да ражда деца. Знаем, че Майката дарява с повече рожби тези жени, които имат деца, ала обикновено чака майката да спре да кърми едното дете, преди да я дари с друго. Сега обаче млякото на Тремеда е спряло и зеландони казва, че най-вероятно ще роди отново до една година.
— Като заговори за раждане, ти как се чувстваш? — попита Джохаран, гледайки я с любов и обожание.
— Добре — отвърна Продева. — Вече не ми се гади и няма да бъда много дебела по време на летните горещини. Мисля скоро да започна да казвам на хората. Айла вече се досети.
— Аз нищо не мога да забележа — усмихна се мъжът, — освен че си станала още по-красива. Ако това изобщо е възможно — допълни.
Пролева се усмихна:
— Айла ми се извини, задето го бе споменала, преди да го обявя официално. Тя ми каза, че веднага разпознала признаците, понеже била знахарка — своего рода лечителка. Тя наистина изглежда като лечителка, ала ми е трудно да повярвам, че е могла да научи толкова много от…
— Зная — отвърна Джохаран. — Питам се дали онези, които са я отгледали, са същите като тези, които се навъртат наоколо. И ако е така, дали ще искат да ни отмъстят? Какво ли ще се случи, ако някой ден решат да поискат обратно земята си?