— Не мисля, че това е нещо, за което трябва да се тревожим точно сега — рече Пролева. — Сигурна съм, че ще научим повече за тях, когато опознаем самата Айла по-добре. — Тя замълча, извърна лице към мястото, където спеше Джарадал, и се заслуша. Беше чула някакъв звук, но сега момчето спеше спокойно. „Навярно е сънувал кошмар“ — каза си тя и се обърна отново към съпруга си. — Знаеш ли, че искат да я направят зеландонийка, преди да потеглим… което означава, преди двамата с Джондалар да се оженят?
— Да, зная — тонът на мъжа й внезапно се промени. — Не смяташ ли, че е твърде скоро? На всички ни се струва, че я познаваме от цяла вечност, ала всъщност изобщо не е минало толкова много време, откакто тя дойде при нас. Обикновено нямам нищо против да сторя онова, което предлага майка ми — това не се случва често, въпреки че тя продължава да е влиятелна жена и когато направи някое предложение, по принцип то не е лишено от смисъл. Когато аз поех водачеството на Деветата пещера, се зачудих дали майка ми ще се откаже от него, ала тя наистина имаше нужда от почивка и никога не се е месела в работата ми. При все това не виждам основателни причини да приемем Айла толкова бързо. Така и така тя ще стане една от нас, когато се омъжи за Джондалар.
— Но не сама по себе си, а единствено като жена на Джондалар — каза Пролева. — Майка ти е загрижена за общественото й положение, Джохаран. Помниш ли погребението на Шевонар? Като външен човек Айла трябваше да върви най-отзад, ала Джондалар настоя да бъде редом с нея, без значение къде беше тя. Майката ти не искаше синът й да върви след Ларамар, защото това щеше да означава, че жената, за която е сгоден, има нисък статут. Тогава зеландони каза, че Айла принадлежала към лечителите, ето защо трябвало да върви отпред, но това никак не се хареса на Ларамар и той се посдърпа с Мартона.
— Не знаех това — рече Джохаран.
— Проблемът е в това, че не знаем как да преценим общественото положение на Айла — въздъхна жената. — Очевидно тя е осиновена от високопоставени мамутои, но доколко ги познаваме? Те не са като ланзадониите, нито пък като лозадунаите. Дори не бях чувала за тях, макар че някои хора твърдят, че ги знаят. И е била отгледана от плоскоглавци! Какво положение й дава този факт? Ако не признаем високото й положение, това ще принизи Джондалар и ще се отрази негативно на всичките ни роднински връзки — на Мартона, твоите, моите и на целия му род.
— Не бях помислил за това.
— Зеландони също иска Айла да бъде призната за една от нас — продължи Пролева. — Тя се отнася към нея, сякаш е зеландонийка, нещо повече — сякаш й е равна. Не съм сигурна какви са мотивите й, ала тя определено иска Айла да получи високо обществено положение. — Жената отново завъртя глава към сина си, сепната от звука, който издаде. Това бе автоматична реакция, за която едва ли си даваше сметка. „Сигурно сънува ярки сънища“ — помисли си.
Джохаран се бе замислил над думите на съпругата си. Проницателността на Пролева го караше да се чувства горд. Тя му помагаше толкова много и той ценеше способностите й. Току-що жената бе разкрила по впечатляващ начин мотивите на майка му. Той беше добър слушател и умееше да общува с хората по свой собствен начин — това бе една от причините да бъде толкова изкусен вожд, — ала не притежаваше вродения усет на Пролева за подбудите и намеренията на хората.
— Ще бъде ли достатъчно да обявим, че я приемаме? — попита Мартона, привеждайки се напред.
— Джохаран е вожд, ти си бивш вожд и съветник, а Уиламар е търговец…
— А ти си Първата — рече Мартона, — но като изключим позициите си, всички сме роднини, с изключение на теб, зеландони, ала всеки знае, че си ни близка приятелка.
— Кой би се възпротивил?
— Ларамар — отвърна Мартона, която все още беше ядосана на мъжа на Тремеда, задето я бе уличил в нарушение на етикета. — Той ще раздуха въпроса само за да създава проблеми. Направи го още на погребението.
— Не знаех за това. Какво е сторил? — попита зеландони. Двете жени седяха в нейното жилище, пиеха чай и си бъбреха. Дони беше доволна, че и последният й пациент вече се бе прибрал у дома си. Сега в уединение можеше да медитира на спокойствие и да води поверителни разговори.
— Той ми заяви, че Айла трябвало да върви в края на процесията.
— Но тя е лечителка и принадлежи към зеландонийците — изтъкна дебелата жена.
— Може да е лечителка, ала не е зеландонийка, независимо дали принадлежи към нас или не, и Ларамар го знае — въздъхна майката на Джондалар.
— И какво може да стори?
— Да разбуни духовете — все пак е член на Деветата пещера — каза Мартона. — Може да има и други, които са на същото мнение, ала се боят да го изразят. Ако Ларамар изтъкне открито възраженията си, примерът му току-виж се оказал заразителен. Мисля, че трябва да намерим колкото се може повече хора, които са съгласни да я приемат.