— Навярно си права — кимна Зеландони и отпи замислено от чая си. — Какво предлагаш?
— Стелона и семейството й ми се струват добра възможност — отвърна бившата предводителка. — Според Пролева тя била първата, която се съгласила да кърми бебето на Тремеда. Тя е уважавана, харесвана и необвързана.
— Кой ще я попита?
— Може Джохаран, а може и аз — рече съпругата на Уиламар. — Май по-добре да ида аз. Да си поговорим по женски. Какво ще кажеш?
Дони остави чашата си и се намръщи:
— Мисля, че първо трябва да поговориш с нея и да видиш какво е отношението й. Ако няма нищо против, нека Джохаран я помоли, но като член на семейството, а не като вожд. Така ще създаде впечатлението, че не иска от нея да отговори на официално запитване, а просто я моли за услуга…
— Да, така ще е най-добре — кимна Мартона.
— По този начин ще се избегне натискът, който положението му на вожд би могло да окаже върху решението й — продължи зеландони. — А Стелона ще се почувства поласкана, задето Джохаран я моли да помогне. Добре ли я познаваш?
— Разбира се — махна с ръка майката на Джондалар. — Стелона е от благонадеждно семейство, но досега просто не се е случвало да се свържем с нея на личностно равнище. Пролева я познава по-добре. Тя именно я помоли да дойде, когато Айла искаше да поговорят за бебето на Тремеда. Зная, че помага всеки път, когато се организират събирания, гощавки или тържества и не се бои от работата.
— Тогава вземи Пролева със себе си, когато отиваш при нея — посъветва я зеландони. — Попитай Пролева какъв е най-добрият начин да я убедите и ако изрази желание да сътрудничи, можем да се възползваме от помощта й.
Двете жени постояха мълчаливо известно време, замислено отпивайки от чая си. После Мартона попита:
— Искаш ли да запазим церемонията по приобщаването обикновена или да я направим по-драматична?
Дони я изгледа учудено, ала в следващия момент осъзна, че жената имаше основания да повдигне този въпрос.
— Защо питаш? — все пак поиска да узнае тя.
— Айла ми показа нещо, което според мен ще направи страхотно впечатление на хората, стига да го използваме както трябва — усмихна се Мартона загадъчно.
— Какво ти е показала?
— Виждала ли си я как пали огън?
Дебелата жена свъси вежди, но в следващия миг се отпусна и на устните й разцъфна усмивка.
— Само онзи път, когато трябваше да свари вода за успокояващото питие на Уиламар, когато научи за Тонолан — каза тя. — Рече ми, че ще ми покаже, ала го направи толкова бързо, че аз изобщо не й обърнах внимание, защото умът ми бе зает с погребението, планирането на Летния събор и всичко друго, което се случи тогава.
— Една вечер се прибрахме и заварихме, че огънят е изгаснал — започна да разказва Мартона. — Тогава тя и Джондалар ни показаха и от този момент нататък Уиламар, Фолара и аз го запалваме сами. За целта е необходимо онова, което Айла нарича „кремък“ — оказа се, че наоколо има доста от него. Защо не се отбиеш у нас тази вечер? Зная, че възнамеряваха да ти покажат — защо не го направим днес? Може даже да хапнем заедно. Имам още малко вино от последната реколта.
— Добре — усмихна се зеландони. — Ще дойда.
— Както обикновено, Мартона, си се справила страхотно — каза зеландони и остави празната чаша до купата, която почти нямаше нужда от миене. Седяха на възглавнички около ниската маса. Джондалар се бе усмихвал загадъчно на всички, сякаш очакваше сервирането на някаква непозната храна. Това пробуди любопитството на дони, макар че тя нямаше никакво намерение да го показва.
Зеландони се хранеше бавно и спокойно, забавлявайки компанията с различни истории и анекдоти. Джондалар и Айла разказваха за пътешествието си, а Уиламар сподели някои интересни случки от търговските си пътувания. Всички си прекараха чудесно, само дето Фолара изглеждаше обзета от нетърпение, а Джондалар имаше такъв самодоволен вид, че дебелата жена едва потисна усмивката си.
Уиламар и Мартона бяха свикнали да чакат, докато настъпи точният момент; това бе често използвана тактика, когато преговаряха и търгуваха с другите пещери. Айла също изглеждаше спокойна и самоуверена, ала Първата сред служителките не можеше да каже със сигурност, че наистина се чувства така. Все още не познаваше чужденката достатъчно добре и тя бе загадка за нея в много отношения, ала това пък я правеше още по-интересна.