— Ако си готова, бихме искали да дойдеш по-близо до огнището — каза Джондалар, усмихвайки се нетърпеливо.
Дебелата жена се надигна от възглавничките, на които седеше, и пристъпи към къта за готвене. Джондалар веднага взе възглавничките и ги сложи до огнището, но зеландони остана права.
— По-добре да седнеш, зеландони — каза младият мъж. — След като загасим изцяло огъня, тук ще стане тъмно като в рог.
— Както кажеш — кимна жената и се настани върху възглавничките.
Мартона и Уиламар взеха своите възглавнички и също седнаха, а през това време по-младите събраха всички маслени лампи и ги наредиха около огнището. Останалата част от жилището мигом потъна в мрак.
— Всички готови ли са? — попита Джондалар и когато тримата, седнали кимнаха, останалите започнаха да гасят малките пламъчета. Никой не продума, докато огньовете един по един помръкваха, а мракът постепенно пропълзя навсякъде, спускайки непрогледната си пелена над всичко наоколо. Дони неволно потръпна. Да, във всяко жилище се случваше огънят да изгасне от време на време, ала тя никога досега не бе ставала свидетел на преднамерено задушаване на животворното сияние. Сякаш предизвикваха съдбата.
След малко обаче очите й привикнаха към тъмнината и дони си даде сметка, че мракът не бе непрогледен. Да, все още не можеше да види очертанията на собствената си длан, дори да я размахаше пред очите см, ала под общия каменен покрив проникваше светлината от огньовете на другите семейства. Макар и да се процеждаше едва-едва, присъствието й действаше успокояващо и прогони мрачните мисли от съзнанието й.
Изведнъж съвсем наблизо проблесна искра, която заслепи очите й, привикнали към тъмнината. Тя се задържа достатъчно дълго, за да озари лицето на Айла, след което прерасна в неуверено пламъче, на което му трябваха само няколко секунди, за да се разгори.
— Как направихте това? — попита дебелата жена.
— Кое? — усмихна се широко Джондалар.
— Как запалихте огъня толкова бързо? — Зеландони видя, че вече всички се усмихваха.
— Тайната е в огнения камък! — каза младият мъж и й подаде едно парче. — Когато го удариш с кремък, се получава устойчива и силна искра, която можеш да превърнеш в пламък, стига да имаш суха прахан под ръка. Ей сега ще ти покажа как става.
Той загреба шепа прахан, смесвайки я с изсушените треви и настърганата дървесна кора, а Първата стана от мястото си и се разположи на пода точно пред огнището. Предпочиташе да седи на по-високи места, защото беше по-лесно да става, ала това не означаваше, че не можеше да седне на земята, ако се налагаше. В момента случаят бе точно такъв. Джондалар й показа как се прави, след което й даде камъните. Тя направи няколко безрезултатни опита, като се мръщеше все повече при всеки следващ неуспех.
— Не се притеснявай, ще разбереш — окуражи я Мартона. — Айла, защо не й покажеш?
Русокосата жена взе кремъка и железния пирит и веднага произведе искра, която възпламени праханта и изсушените треви. Тя показа на зеландони положението на ръцете си, след което загаси пламъчето и й подаде отново камъните.
Дебелата жена ги пое и тъкмо понечи да ги удари, когато Айла я спря и промени позицията на дланите й. Първата опита отново и успя да произведе искра, която падна близо до праханта, но не можа да я възпламени. Удари ги пак и този път искрата намери праханта. Оттук нататък всичко беше лесно. Тя приближи връзката изсушени треви до лицето си, духна ги и искрата засия в червено. Щом духна повторно, тя се превърна в трепкащо пламъче, а когато потрети, настърганата дървесина се възпламени и огънят обхвана както по-малките парчета дърво, така и по-големите. Едва тогава дони се усмихна и седна на мястото си, доволна от постигнатото.
Другите също се усмихваха и веднага започнаха да я обсипват с поздравления.
— Бързо се научи! — възкликна Фолара.
— Знаех си, че ще се справиш — каза Джондалар.
— Нали ти казах, че ще разбереш — засмя се Мартона.
— Браво! — бе най-лаконичен Уиламар.
— А сега опитай отново — рече Айла, а Мартона допълни:
— Да, това е добра идея!
Първата сред служителките на Майката послушно направи това, което й казаха. Тя запали огън за втори път, ала при третия опит се затрудни и се наложи Айла да й покаже как да удари камъните под различен ъгъл. След като запали успешно огън три пъти подред, тя се изправи, върна се на старото си място, разположи се отново върху възглавничките и погледна към Айла.
— Ще се упражнявам вкъщи — усмихна се тя. — Първия път, когато го правя пред хората, искам да съм абсолютно сигурна в себе си. Ще ми кажеш ли къде се научи да правиш това?