— То, стига само да си отвори устата и веднага се разбира, че е чужденка — въздъхна мъжът. — Дори и да стане зеландонийка, това няма да се промени.
— Напротив — възрази Рамара. — Може да говори като чужденка, но когато хората я срещат, ще знаят, че вече е зеландонийка.
Тя се загледа в сечивата, оръжията и дрехите, покрили всяка плоска повърхност. Познаваше съпруга си и разбираше истинската причина за раздразнението му, а тя нямаше нищо общо с Айла и Джондалар. Ето защо се усмихна и рече:
— Ако не вали, ще заведа децата до долината на Горската река, за да се порадват на конете. Всички малчугани харесват това. Не им се удава често възможност да видят животни толкова отблизо.
Солабан се намръщи още повече:
— Това означава ли, че ще трябва да останат тук?
— Не мисля така — отвърна му Рамара. — Възнамерявах да отида до другия край на заслона, където всички са заети с готвене и приготовления, и да помогна на майките, като наглеждам децата им. Момчетата могат да си поиграят с други хлапета на тяхната възраст. Пролева ме помоли да се грижа за Джарадал и не искам да я разочаровам. Освен това знаеш колко трябва да внимава човек с децата, особено когато са на възрастта на Робенан. Тепърва започват да стават независими и им се приисква да направят нещо съвсем сами. — Жената видя как намръщената физиономия на мъжа й постепенно се разведрява. — Гледай обаче да свършиш преди церемонията, защото след това ще се върна с децата.
Солабан погледна първо към многобройните вещи, разпилени по земята, след което към множеството изделия от кост, рога и мамутски бивни, наредени по лавиците, и поклати глава. Не знаеше какво точно да вземе със себе си, но това се повтаряше всяка година.
— Добре — каза накрая. — Ще гледам да подредя всичко по най-бързия начин, за да реша какво да взема за Летния събор за мен и какво ще занеса за търгуване. — Освен, че беше един от най-близките помощници на Джохаран, Солабан бе изключителен майстор на дръжки за различни сечива, особено за ножове.
— Мисля, че всички вече са тук — каза Пролева. — И спря да вали.
Джохаран кимна, излезе изпод навеса, който ги пазеше от дъжда, и застана на платформата в далечния край на заслона. Той се загледа в хората, които се бяха струпали наоколо, след което се усмихна на Айла.
Русокосата жена отвърна на усмивката му, но се чувстваше доста напрегната. Тя погледна към Джондалар, който наблюдаваше как множеството се скупчва около високия камък.
— Не бяхме ли тук неотдавна? — заяви Джохаран с иронична усмивка. — Когато ви я представих за пръв път, не знаехме много за Айла, освен че е пътувала дотук с брат ми Джондалар и води със себе си животни, които й се подчиняват. Ала ето, че за краткото време, откакто е тук, научихме много за Айла от мамутоите.
— Навярно всеки от вас е очаквал, че Джондалар възнамерява да се ожени за жената, която доведе със себе си, и това се оказа самата истина. Те ще се присъединят към нас на първите брачни церемонии по време на Летния събор, а след като се бракосъчетаят, ще заживеят с нас в Деветата пещера, за което ги приветствам.
Сред множеството се разнесоха одобрителни възгласи.
— Но Айла не е зеландонийка — продължи Джохаран. — Когато един зеландониец се жени за някого, който не принадлежи към нас, обикновено това се съпровожда от редица обичаи и преговори между нас и неговия народ. В случая с Айла обаче мамутоите живеят толкова далеч, че трябва да пътуваме повече от година, за да се срещнем с тях, а да си кажа правичката, вече съм прекалено възрастен, за да предприемам подобни пътешествия.
Голяма част от хората се засмяха при тези думи и множеството видимо се оживи.
— Одъртя, Джохаран, а, старче? — извика един млад мъж от тълпата.
— Почакай да натрупаш годинки като мен — подвикна един беловлас старец. — Тогава ще разбереш какво е старост.
Джохаран изчака хората да се успокоят, преди да продължи:
— След като двамата се бракосъчетаят, повечето хора ще започнат да я възприемат като Айла от Деветата пещера на зеландониите, ала Джондалар предложи Деветата пещера да я приеме като зеландонийка преди брачните обреди. С други думи, той иска да я осиновим. Това ще улесни брачните церемонии и ще ги направи по-малко смущаващи, защото няма да се налага да молим всеки от присъстващите на Летния събор за разрешение това бракосъчетание да бъде осъществено.
— Тя какво иска? — провикна се една жена.
Всички погледи мигом се насочиха към нея. Айла преглътна тежко, след което, напрягайки се да произнесе правилно всяка дума, рече:
— Повече от всичко на света искам да бъда зеландонийка и да се омъжа за Джондалар.