Въпреки усилията си обаче тя не можа да предотврати необичайното звучене на думите и никой от тези, които я чуха, не би могъл да не си даде сметка за чуждия й произход; ала това простичко изявление, изречено с такава чистосърдечност и убеденост, веднага спечели сърцата на повечето от присъстващите.
— Тя е изминала дълъг път, за да дойде тук — извика някакъв мъж.
— Заслужава да бъде зеландонийка! — изтъкна една жена.
— Какво е положението й? — провикна се Ларамар.
— Ще има същото положение като Джондалар — веднага отвърна Мартона. Очакваше този мъж да започне да създава проблеми и вече бе подготвена.
— Джондалар има високо положение в Деветата пещера, защото ти си му майка — изрече на висок глас производителят на барма, — но ние не знаем нищичко за нея, освен това, че е била отгледана от плоскоглавци!
— Айла е била осиновена от високопоставения Мамут, който е нещо като техния зеландони — обясни Мартона. — Щяла е да бъде осиновена от вожда, ала Мамут е поискал той да я осинови.
— Защо всеки път има някой, който е против? — обърна се Айла към Джондалар на езика на мамутоите. — Пак ли ще трябва да палим огън с огнения камък, за да го склоним, както беше с Фребек в Лъвския бивак?
— Фребек беше свестен човек — измърмори Джондалар. — Докато Ларамар не ми изглежда такъв.
— Това го казва тя — изтъкна Ларамар. — Откъде да знаем, че не лъже?
— Защото и синът ми е бил там и потвърждава думите й — отвърна Мартона. — Нашият вожд — Джохаран — не подлага това на съмнение.
— Джохаран е част от семейството ви — изсумтя производителят на барма. — Естествено, че няма да се съмнява — нали е брат на Джондалар! Тя ще стане част от семейството ви и затова всички вие искате да има високо положение.
— Не мога да разбера защо си толкова зле настроен към Айла, Ларамар — чу се някакъв глас от другия край на тълпата. Хората се обърнаха и бяха изненадани да видят Стелона. — Ако не беше тя, най-малката дъщеря на жена ти щеше да умре от глад. Ти не ни каза, че Тремеда се е разболяла и е изгубила млякото си, нито пък че Ланога се опитва да храни бебето с мачкани корени. Айла беше тази, която ни уведоми, и се съмнявам, че изобщо си знаел за това. Зеландонийките не могат да оставят едно зеландонийско дете да умре от глад. Благодарение на Айла няколко майки се събрахме и започнахме да кърмим Лорала, като състоянието й се подобрява с всеки изминал ден. Аз съм готова да подкрепя Айла, ако тя има нужда от помощта ми, защото е жена, с която зеландониите биха се гордели!
Няколко други жени също заговориха, защитавайки чужденката — всяка от тях държеше бебе в ръцете си. Историята за Айла и бебето на Тремеда започна бързо да се разпространява сред тълпата, но не всеки разбираше истинския характер на „болестта“ на Тремеда. Това обаче нямаше чак такова значение — важното беше, че млякото й бе секнало и че бебето отново получаваше майчина кърма.
— Имаш ли други възражения, Ларамар? — попита Джохаран. Мъжът поклати глава и отстъпи назад. — Има ли някои възражения против приобщаването на Айла към Деветата пещера на зеландониите? — Чу се недоволен ропот, ала никой не се осмели да заговори на всеослушание. Джохаран се наведе и подаде ръка на русокосата жена, помагайки й да се качи при него, след което отново се обърна към хората: — Тъй като неколцина от нас изявиха желанието си да я подкрепят и няма никакви възражения, нека ви представя Айла от Деветата пещера на зеландониите, бивш член на Лъвския бивак на мамутоите, дъщеря на огнището на Мамут, избрана от Духа на Пещерния лъв, закриляна от Пещерната мечка, приятел на конете Уини и Рейсър и на четириногия ловец Вълчо. — Вождът бе говорил с Джондалар, за да се увери, че е запомнил правилно всичките й имена и връзки. — И която скоро ще се омъжи за Джондалар — добави Джохаран, — Сега хайде да пируваме!
Двамата слязоха от Говорещия камък и докато вървяха към отреденото за гощавка място, хората непрекъснато ги спираха, представяха се и отрупваха Айла с поздравленията си.
Обаче имаше един човек, който нямаше никакво желание да я поздравява. Ларамар не се смущаваше лесно, ала сега набързо му бяха затворили устата и това никак не му харесваше. Преди да напусне множеството, той хвърли на Айла поглед, изпълнен с толкова злоба и неприязън, че тя изтръпна. Мъжът не знаеше, че зеландони също го видя. Когато стигнаха до мястото, където се поднасяше храната, забелязаха, че бармата на Ларамар също се предлага, ала този, който я наливаше, беше най-големият син на съпругата му — Бологан.
Хората тъкмо започнаха да се хранят, когато отново заваля. Повечето се разположиха под скалния навес, за да се насладят необезпокоявани от дъжда на гощавката, а други седнаха на каменните блокове и пъновете, специално донесени тук за такива случаи. Зеландони настигна Айла, която вървеше към семейството на Джондалар, и я потупа по рамото.