— Боя се, че си създаде враг в лицето на Ларамар — рече тя.
— Съжалявам за това — отвърна русокосата жена. — Не исках да му създавам неприятности.
— Ти не си му създала неприятности — заяви Първата. — Той се опитваше да ти създаде проблеми и да унижи Мартона и семейството й, ала вместо това сам се изложи. Опасявам се обаче, че ще се опита да обвини теб за това.
— Защо му е притрябвало да унижава Мартона? — попита Айла.
— Защото той е най-ниско поставеният член на Деветата пещера на зеландониите, а тя и Джохаран са тези с най-високо положение — обясни дони. — Предния ден Ларамар успя да я уличи в грешка, което е доста трудно, както сама знаеш. Навярно това му е създало временна илюзия за превъзходство и това толкова му е харесало, че е решил да опита отново.
Русокосата жена се намръщи.
— Мисля, че е искал да засегне не само Мартона — въздъхна тя. — Аз също направих грешка онзи ден.
— Какво искаш да кажеш? — свъси вежди зеландони.
— Когато отидох в жилището му, за да покажа на Ланога как да приготвя храна за бебето и да го къпе, Ларамар се прибра — заразказва годеницата на Джондалар. — Сигурна съм, че изобщо не е знаел за пресъхването на млякото на жена му, нито пък за нараняванията на Бологан. Това ме ядоса; аз изобщо не го харесвам. Вълчо беше с мен и щом Ларамар го видя, се изплаши. Той се опита да прикрие страха си, а аз изведнъж се почувствах като водач на вълча глутница, който иска да постави някой ниско поставен вълк на мястото му. Знаех си, че не бива да го правя — така само го настроих още повече срещу мен.
— Така ли правят водачите на глутниците? — учуди се Първата. — Поставят ниско поставените вълци на мястото им? Откъде знаеш?
— Преди да се науча да ходя на лов за дивеч, се научих да ходя на лов за хищници — каза Айла. — Прекарвах цели дни в наблюдение на привичките им. Ето защо Вълчо може да живее сред хората. Вълчите навици не са много по-различни от нашите.
— Удивително! — възкликна Първата. — Опасявам се, че си права. Накарала си го да се почувства зле, макар че вината не е само твоя. На погребението ти бе сред най-високопоставените жители на Деветата пещера, където според мен ти беше мястото; Мартона също е на моето мнение. А Ларамар искаше да бъдеш там, където според него ти беше мястото — или казано с други думи, зад него. До известна степен и той бе прав.
Русокосата жена я изгледа въпросително и Първата продължи:
— На погребение всички членове на Пещерата вървят пред гостите. Ти обаче не си нито гост, нито посетител. Сложихме те сред зеландони, защото си знахарка, а те винаги вървят най-отпред. После ти беше с Джондалар и неговото семейство, където, както всички вече ще се съгласят, също принадлежиш. На погребението Ларамар повдигна този въпрос пред Мартона и я хвана неподготвена, в резултат на което се е почувствал победител. После, без дори да го съзнаваш, ти си го поставила на мястото му. Навярно се е надявал да ви го върне на двете чрез Мартона, но явно я е подценил.
— Ето те и теб — каза Джондалар. — Тъкмо си говорехме за Ларамар.
— Както и ние — усмихна се Айла, ала се съмняваше, че техният разговор е достигнал до същите прозрения. Отчасти заради това, което бе сторила, отчасти поради обстоятелства, за които не знаеше, си бе създала враг. „Поредният“, помисли си с горчивина. Не бе искала да засегне никой от народа на Джондалар, ала ето че за краткия период, откакто беше тук, бе настроила двама души срещу себе си. Ларамар и Марона. Внезапно Айла си даде сметка, че не бе виждала бившата годеница на Джондалар от доста време и се запита къде ли можеше да е.
ДВАЙСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
Още щом се върнеха от Летния събор на зеландониите, жителите на Деветата пещера се подготвяха за следващото пътуване, ала с наближаването на уреченото време нетърпението растеше и приготовленията ставаха все по-трескави. Освен че се решаваше какво да се вземе и какво не, през тези последни дни те затваряха жилищата си с ясното съзнание, че заминават за дълго и няма да се върнат, преди да задухат студените ветрове.
Малцина бяха тези, които оставаха по една или друга причина — временна или по-сериозна болест, довършване на нещо вече започнато или очакване завръщането на някой близък човек след дълго пътешествие. Други се връщаха по някое време, ала повечето отсъстваха през целия сезон. Някои оставаха близо до мястото, избрано за провеждане на Летния събор, но мнозина пътуваха до различни места, водени от най-различни съображения.