Провеждаха се ловни експедиции, пътувания за събиране на различни реколти, временни лагери за срещи с другите зеландонийци, както и посещения на съседни племена. Това не се струваше достатъчно на някои млади хора и те се отправяха на пътешествия. Завръщането на Джондалар например щеше да насърчи тези, които обмисляха дали да се отправят на пътешествие — те бяха запленени от откритията и изобретенията, донесени от русия красавец, красивата му, екзотична жена и вълнуващите му разкази за далечни земи и народи. От друга страна, доста майки, които знаеха, че братът на Джондалар е загинал по време на пътешествието им, нямаше да приемат с радост пътешествията на децата си и щяха да обвинят Джондалар, задето бе изкушил младежите да тръгнат по неговия път.
Вечерта преди да отпътуват, в Деветата пещера цареше кипеж и вълнение. Всеки път, когато Айла се замислеше за Летния събор, където тя и Джондалар щяха да бъдат бракосъчетани, не можеше да повярва, че това наистина ще се случи. Понякога се будеше със страха, че ще отвори очи и всичко ще се окаже само един прекрасен сън, а тя самата ще лежи в малката пещера в самотната долина. Често си мислеше за Иза и страшно й се искаше жената, която смяташе за майка, да знае, че съвсем скоро ще се омъжи и че най-накрая е намерила своя народ — или поне тези, които бе избрала за свой народ.
Айла отдавна се бе примирила с обстоятелството, че никога няма да се срещне с хората, при които беше родена, нито пък щеше да разбере кои са те. Когато живя с Клана, искаше да бъде част от него — да бъде жена от Клана. Ала когато най-накрая разбра, че не е от Клана и никога няма да бъде, единственото разграничение, което имаше значение, бе, че принадлежи към другите, като в съзнанието си се родееше с всички тях. Тя бе щастлива да стане част от мамутоите — хората, които я бяха осиновили, и щеше да е доволна да принадлежи и на шарамудоите — хората, които бяха помолили нея и Джондалар да останат и да заживеят при тях. Сега искаше да стане част от зеландониите само защото това беше народът на любимия й, а не защото бяха по-добри или по-различни от останалите други.
По време на дългата зима, когато повечето хора оставаха близо до Деветата пещера, мнозина от тях прекарваха времето си в изработване на дарове, с които да зарадват онези, които ще видят отново на следващия Летен събор. Когато чу хората да говорят за тези дарове, Айла реши също да приготви свои. Въпреки че нямаше много време, за да поработи над тях, тя приготви малки подаръчета, с които да дари онези хора, които са били добри към нея и за които знаеше, че са приготвили нещичко за нея и Джондалар по случай брачната им церемония. Айла бе приготвила и изненада за възлюбения си. Носеше я със себе си от Летния събор на мамутоите и бе успяла да я опази въпреки всички опасности и трудности, съпътствали ги по време на пътешествието им.
Джондалар също бе приготвил изненада. Той бе обсъдил с Джохаран кое място би било най-подходящо за бъдещия му дом с Айла в Деветата пещера на зеландониите и искаше жилището да бъде готово при завръщането им през есента. Ето защо се бе заел да уреди този въпрос. Беше говорил с майсторите на външни прегради, с тези, които бяха най-добри в изграждането на ниски каменни зидове, със специалистите по каменни настилки и с онези, които правеха вътрешните прегради — общо взето, с всички хора, от които зависеше създаването на жилище.
Естествено, това бе съпроводено с доста сложна мрежа от сделки, услуги и пазарлъци. Джондалар се съгласи да размени някои добри каменни ножове за прясно одрани кожи от зубър и едър елен. Остриетата на ножовете щяха да бъдат издялкани от него, а дръжките им — изработени от Солабан, от чието майсторство Джондалар се възхищаваше. В замяна на дръжките светлокосият красавец щеше да му даде няколко резци — изработени от кремък сечива, наподобяващи длета, от каквито съпругът на Рамара имаше особена нужда. След продължителни разговори, съпроводени от рисунки с въглен по брезова кора, накрая всеки успя да разбере какво точно иска другият.
Част от кожите, с които Джондалар се бе сдобил, щяха да послужат за кожените прегради, които му трябваха за жилището, а останалите щяха да бъдат дадени на Шевола — майстора на кожените прегради, като компенсация за вложеното време и усилия. Освен това синеокият мъж му бе обещал да го дари и с няколко ножа за рязане на кожи, стъргалници за кожа и инструменти за рязане на дърво.
Джондалар бе сключил подобни споразумения и с художника Джонокол, ученика на зеландони, който трябваше да изрисува стените съобразно идеите си за вътрешна украса на жилището. Той щеше да изобрази както характерните за зеландонийските домове животни и ключови символи, така и някои поръчани от Джондалар мотиви. Художникът също искаше няколко специални инструмента; отдавна мечтаеше да извае нещо по-изящно от варовик, ала му липсваше подходящо сечиво. Резците и кремъчните оръдия не му вършеха работа, ето защо имаше нужда от опитен и сръчен каменоделец, който да изработи по-фини сечива.