Выбрать главу

След като материалите и различните компоненти бяха готови, самото построяване на жилището щеше да отнеме сравнително малко време. Джондалар вече бе убедил неколцина свои приятели и роднини да се върнат по някое време от Летния събор — без Айла естествено, за да му помогнат да го издигне. Всеки път, когато си представяше колко щастлива ще е възлюбената му, щом се върнеха есента и тя зърнеше общия им дом, на устните му разцъфваше усмивка.

Преговорите за жилището му отнеха няколко дълги следобеда, през които Джондалар непрестанно бе нащрек Айла да не разбере нещо. Първия път, когато русокосата жена бе чула хора да търгуват, тя не бе разбрала за какво става дума и цветистата, изпълнена със злословия размяна на реплики я бе стреснала не на шега. Пазарлъкът се водеше между Пролева и Салова, жената на Рушемар, която майстореше кошници. Айла си бе помислила, че двете са страшно ядосани една на друга, и веднага бе отишла да доведе Джондалар с надеждата, че ще усмири двете жени.

— Казваш, че Пролева и Салова се карат? — повдигна вежди синеокият красавец. — Какво казват?

— Пролева каза, че кошниците на Салова са грозни и лошо изработени, ала това не е вярно — започна да обяснява Айла. — Кошниците й са хубави и Пролева не може да мисли другояче, защото съм виждала няколко в нейния дом. Защо трябва да говори такива неща? Не можеш ли да направиш нещо, за да ги спреш?

Джондалар прекрасно разбираше за какво става дума и трябваше да положи неимоверни усилия, за да потисне усмивката си. Накрая обаче не издържа и се засмя гръмко:

— Ох, Айла, Айла! Те не се карат, а точно обратното — забавляват се! Пролева иска няколко от кошниците на Салова и прави точно това, което се прави в подобни случаи. Ще видиш, че съвсем скоро двете ще постигнат съгласие и ще бъдат доволни. Това се нарича пазарлък и аз не мога да ги спра. Ако го сторя, ще им разваля забавлението. Защо не се върнеш и не ги погледаш? Сама ще видиш, че съвсем скоро ще започнат да се усмихват една на друга и всяка ще си мисли, че е направила много добра сделка.

— Сигурен ли си, Джондалар? — съмняваше се Айла. — И двете ми изглеждат толкова ядосани.

Русокосата жена не можеше да повярва, че Пролева ще иска кошниците на Салова точно по този начин, ала реши да послуша годеника си. Тя се върна при спорещите жени, седна недалеч от тях и се заслуша. Щом хората на Джондалар уреждаха по този начин нещата си, и тя искаше да може да се пазари. След малко забеляза, че и други следят словесната престрелка, усмихвайки се и кимайки един на друг. Скоро разбра, че двете жени наистина не се караха, но се съмняваше, че някога ще може да каже такива ужасни неща за нещо, което смята за красиво. Чужденката поклати изумено глава. Какво странно поведение!

Когато пазарлъкът приключи, тя отиде да намери Джондалар.

— Защо хората казват такива отвратителни работи, когато не ги мислят? — запита тя. — Не съм сигурна, че някога изобщо ще се науча да „се пазаря“ така.

— Айла, и Пролева, и Салова знаят, че другата няма предвид това, което казва — търпеливо започна да обяснява Джондалар. — Те просто играят, а това са правилата. И докато всяка от тях съзнава, че всичко е игра, няма никакъв проблем.

Русокосата жена се замисли над тези думи. „Тук има нещо повече от това, което се вижда на пръв поглед“ — каза си тя, ала не можеше да определи точно какво.

В нощта преди да потеглят, след като всички вързопи бяха опаковани, палатките — приготвени и поправени, а принадлежностите за пътуването — наредени така, че да са им под ръка, всички в дома на Мартона бяха толкова превъзбудени, че никой не искаше да си ляга. Продева се отби заедно с Джарадал, за да провери дали някой има нужда от помощта й, и Мартона ги покани да влязат за малко, а Айла веднага им приготви ароматен чай. Когато на кожената завеска се похлопа за втори път, Фолара въведе Джохаран и зеландони. И двамата бяха дошли с предложения и въпроси, ето защо Айла прибави още вода и билки към чая, докато гостите се разполагаха.

— Палатките за пътуването нуждаеха ли се от поправка? — попита Пролева.

— Не много — махна с ръка Мартона. — Айла помогна на Фолара с дърпачката си за конци и двете свършиха много добра работа.