Палатките за пътуването, които трябваше да бъдат издигани всяка вечер, бяха достатъчно големи, за да поберат няколко души. Семейната палатка на Мартона трябваше да приюти всички тях — Мартона, Уиламар и Фолара; Джохаран, Пролева и Джарадал; Джондалар и Айла. Русокосата жена се зарадва, когато разбра, че и зеландони ще пътува заедно с тях; тя възприемаше Първата като член на семейството — нещо като достолепна леля, останала без съпруг. Палатката щеше да има още един обитател — четириногия ловец Вълчо, а двата, коня щяха да пасат недалеч.
— Имахте ли проблеми със стълбовете за палатката? — попита Джохаран.
— Строших една брадва, докато ги насека — изсумтя Уиламар.
— Ще можеш ли да я поправиш? — поинтересува се Джохаран.
Въпреки че бяха насекли достатъчно стълбове за палатката, щяха да имат нужда от дърва за огрев и на отиване, и на връщане от Летния събор.
— На парчета е — вдигна рамене Уиламар. — Вече за нищо не става.
— Самият кремък беше лош — добави Джондалар. — Целият бе прояден от малки каналчета.
— Джондалар ми направи нова брадва и наостри старите — заяви гордо Уиламар. — Добре, че се върна.
— И сега навсякъде се търкалят парченца кремък и трябва да внимаваме да не ги настъпим — рече Мартона. Айла забеляза усмивката й и разбра, че жената се шегува. Тя също се радваше, че синът й се е върнал. — Трябва да отбележа, че сега Джондалар е почистил всичко, за разлика от младежките си години. Не съм видяла нито едно камъче, макар че, като се замисля, това може да се дължи и на влошеното ми зрение.
— Чаят е готов — обади Айла. — Всички ли имат чаши?
— Джарадал няма — отвърна Пролева и се обърна към сина си. — Помни, че винаги трябва да носиш чашата си, Джарадал!
— Защо да я нося? — усмихна се момчето. — Баба пази една чаша, която е само за мен!
— Прав е — потвърди Мартона. — Помниш ли къде е, Джарадал?
— Да, Тона — отвърна детето, скочи от мястото си и отиде до ниската лавица, откъдето взе малка чаша, издълбана от дърво. — Ето я! — обяви на всеослушание и я вдигна високо, с което накара всички присъстващи да се усмихнат.
Докато се занимаваше с чая, Айла забеляза, че Вълчо е напуснал обичайното си място до входа и се умилкваше около момчето, вирнал високо опашката си. Джарадал изпи чая си още докато беше горещ, след което каза, че отива да си играе с Вълчо. Щом вълкът видя, че хлапето се приближава към него, заскимтя възторжено, сложи предните си лапи върху раменете на Джарадал и започна да ближе лицето му. Айла се усмихна. Момчето й напомняше толкова много за нейния собствен син Дърк, когото едва ли щеше да види отново.
— Чаят е прекрасен, Айла — рече зеландони, изтръгвайки я от мислите й. — Подсладила си го с коренчета от женско биле, нали?
Русокосата жена се усмихна:
— Да. Действат успокояващо на стомаха. Всички са толкова развълнувани от предстоящото заминаване, че си казах защо да не направя нещо успокояващо.
— И има страхотен вкус — продължи Първата, след което се замисли за момент и продължи: — Хрумна ми нещо. Така и така всички сме тук — защо не покажеш на Джохаран и Пролева как палиш огън? Зная, че ви бях помолила още да не казвате на другите, ала нали и бездруго ще пътуваме заедно и те ще видят как го правим.
Братът на Джондалар и съпругата му изгледаха учудено останалите, след което се спогледаха недоумяващо.
— Да загася ли огъня? — усмихна се Фолара.
— Да, защо не — отвърна Първата. — Така е по-впечатляващо, когато човек го вижда за пръв път.
— Не разбирам — каза Джохаран. — За какво говорите?
— Айла откри нов начин да палим огън — обясни Джондалар, — ала вместо да ви обяснявам, по-добре самата тя да ви покаже.
— Защо не им покажеш ти, Джондалар? — усмихна се любимата му.
Синеокият мъж въздъхна театрално и помоли брат си и Пролева да се приближат към огнището за готвене. След като Фолара загаси огъня, а Мартона се погрижи за останалите лампи в помещението, Джондалар взе огнения камък и кремъка и само след миг под дланите му грейна трепкащо пламъче. То бързо се разгоря и оранжево червените му езици лумнаха нагоре, подхранени от праханта и настърганата дървесина.
— Как направи това? — попита вождът. — Никога не съм виждал нещо подобно.
Брат му вдигна огнения камък.
— Айла откри магията в тези камъни — обясни той. — Възнамерявах да ти кажа за тях, ала се случиха толкова много неща, че все не намирах време. Съвсем скоро показахме на зеландони, а малко преди това — на Мартона, Уиламар и Фолара.
— Да не искаш да кажеш, че всеки може да прави това? — попита Пролева.