— Защо не? — усмихна се възрастният мъж. — Може би следващата година, когато отида за сол… Пътуването изобщо не е дълго, особено в сравнение с твоето пътешествие…
— Не каза ли, че вече не ти се пътува толкова, Джондалар? — каза Мартона. — Току-що се върна от безкрайното си пътешествие, постоя малко вкъщи и пак започна да мислиш за скитане. Да не си се пристрастил към пътуванията като Уиламар?
— Търговските експедиции не са като пътешествията — изтъкна синът й, — и аз не съм готов за пътувания, като изключим Летния събор, но една година е доста време и ще видим…
Фолара и Джарадал, сгушени във Вълчо на леглото на Фолара, се опитваха да останат будни, защото не искаха да пропуснат нищо интересно. Ала топлото тяло на вълка помежду им, увлекателните истории и спокойните разговори им подействаха унасящо и те неусетно заспаха.
Следващият ден беше сив, влажен и навъсен, ала летният дъжд не успя да охлади ентусиазма на хората от пещерата за предстоящото пътуване. Въпреки че бяха останали будни до късно през нощта, членовете на домакинството на Мартона станаха рано без никакви проблеми. Те хапнаха от храната, която бяха приготвили предната вечер, и довършиха последните приготовления за прехода. През това време дъждът намаля и слънцето се опита да пробие плътната завеса от облаци, ала натрупаната през нощта влага по листата и локвите правеха деня мъглив и хладен.
Всички, които щяха да тръгват, се събраха на предната тераса и потеглиха. Джохаран вървеше най-отпред и ги поведе на север — по каменния чардак в посока към Долината на Горската река. Групата беше голяма — много по-голяма, каза си Айла, от тази, потеглила от Лъвския бивак за Летния събор на мамутоите. Пак имаше много хора, които не познаваше добре, ала сега поне знаеше имената на повечето.
Русокосата жена бе любопитна кой път ще избере Джохаран. От скорошната си езда знаеше, че долината на десния бряг на реката — от страната на Деветата пещера — е доста широка. Ако се насочеха нагоре по течението на криволичещата река — което означаваше да вървят в североизточна посока, трябваше да вървят по широката ивица между дърветата, израсли до самия речен бряг, и високия каменист склон. По-нататък обаче водата миеше скалистите подножия на възвишенията от другата страна — левия бряг, който всъщност се намираше отдясно, когато човек вървеше срещу течението. Айла се обърка. „Ляв бряг“ и „десен бряг“ бяха термини, с чиято помощ тя се ориентираше, когато вървеше по течението на конкретната река, докато сега се движеха в обратната посока.
Джондалар й бе казал, че най-близкото поселище се намира само на няколко километра, но че ще се нуждаят от сал, за да стигнат дотам, ако искат да се движат близо до реката. Поради тази причина жителите на Деветата пещера обикновено вървяха по платото на възвишенията, когато искаха да посетят своите най-близки северни съседи.
Сега вождът свърна по една пътека, която минаваше точно през Долината на Горската река. Айла забеляза, че не следват маршрута, който двамата с Джондалар бяха поели, когато излязоха да пояздят. Ала ето, че вместо да пресече тясната долина с пресъхналото речно корито, Джохаран ги поведе по път, който бе успореден на реката, в резултат, на което излязоха на удобния за вървене десен бряг. Сетне поеха наляво през гъсти треви и храсти и се заизкачваха по полегатия склон, а по-стръмните участъци преодоляваха на зигзаг. Айла не откъсваше поглед от Вълчо, който тичаше напред, воден от острото си обоняние. Тя разпозна повечето от растенията, край които минаваха, като се стараеше да запомни къде растяха тези, които имаха целебни свойства. Над реката имаше много черни брези, отбеляза си тя, а кората на това дърво помагаше против помятане. Тук изобилстваше и от сладки тръстики, а те пък имаха точно обратното свойство — можеха да предизвикат изхвърляне на плода. Винаги беше полезно да знаеш къде растат върби — върбовата отвара лекуваше главоболие, болки в костите и други страдания. За голямо свое учудване забеляза и риган — той също лекуваше главоболието, беше идеален за чай, можеше да се използва като ароматна подправка за месо и дори премахваше коликите на бебетата. „Това може да ми потрябва по-късно, помисли си Айла. Дърк не страдаше толкова от колики, ала по принцип бебетата имат много чувствителни стомахчета.“
С наближаването на билото пътеката стана доста по-стръмна, ала щом достигнаха ветровитото плато, пътят отново стана лесен за всички. Айла се обърна и спря, за да изчака Джондалар, който се мъчеше с Рейсър и теглената от него шейна-носилка на последните няколко метра от стръмния участък. Уини вече се беше изкачила на билото и пощипваше свежа тревица, докато ги чакаше. Русокосата жена се приближи до кобилата и провери товара, който животното носеше в двата големи коша от двете страни на гърба си, след което я погали по гривата и й заговори успокояващо. Погледът й се спря на дългата редица от хора — и млади, и стари, които се нижеха по тясната пътека, за да се насочи след това към реката, долината и невероятната панорама наоколо.