Високото плато предлагаше невероятна гледка към околния пейзаж. Дърветата край реката бяха забулени в мъгла, чиято бяла пелена постепенно се разсейваше и по сребристите води играеха слънчеви зайчета. В далечината обаче мъглата беше гъста и варовиковите възвишения бледнееха на фона на сиво-бялото небе.
Джондалар и Рейсър най-накрая се изкачиха на билото и поеха напред заедно с Айла, Уини и Вълчо. Русокосата жена бе невероятно щастлива от обстоятелството, че се намира сред любимите си същества, и не можеше да повярва, че съвсем скоро щеше да се омъжи за човека, който толкова силно обичаше. Спомняше си твърде добре чувствата, които изпитваше, когато се бяха отправили на подобно пътуване от Лъвския бивак. Тогава се измъчваше от мисълта, че всяка стъпка я приближава към неизбежната участ, от която се боеше. Беше се зарекла да се омъжи за един мъж, когото обичаше, и навярно щеше да бъде щастлива с него, ако не бе срещнала и обикнала Джондалар. Ала ето, че синеокият блондин се бе отчуждил от нея, явно вече не я обичаше и нямаше никакво съмнение, че Ранек не само беше влюбен в нея, но и я желаеше с цялото си сърце.
Сега Айла не се измъчваше от подобни противоречиви чувства. Бе така преизпълнена с щастие, че беше сигурна, че то прелива и се просмуква във въздуха около нея, напоявайки земята, по която вървеше. Джондалар също помнеше пътуването за Летния събор на мамутоите. Тогава бе раздиран както от ревност, така и от страх, че неговият народ може да откаже да приеме жената, която бе избрал. Сега тези проблеми бяха останали в миналото и той се чувстваше не по-малко щастлив от нея. В онези дни си мислеше, че Айла е безвъзвратно изгубена за него, но ето, че сега пристъпваше наблизо и всеки път, когато я погледнеше, тя му отвръщаше с поглед, преливащ от любов.
Те вървяха по пътеката, която ги отведе до едно друго място на ръба на скалата, откъдето се откриваше страхотна гледка — веднъж вече бяха спирали тук, когато бяха само двамата. Преди да прекосят малкото поточе, се спряха да се полюбуват на водопада, който се изливаше от скалния ръб директно в реката отдолу. Жителите на Деветата пещера се бяха разпръснали из цялото плато, като повечето не се съобразяваха с пътеката и вървяха през тревата. Хората бяха взели само това, което можеха да носят — някои възнамеряваха да направят втори курс, за да вземат допълнителен багаж, както и стоки, които да разменят.
Айла и Джондалар бяха говорили с Джохаран и бяха предложили на пещерата товарните услуги на двата коня. Вождът поговори с неколцина души и в крайна сметка реши да използва животните за транспортиране на месото от наскоро убитите елени и зубри. Иначе няколко души трябваше да се върнат до пещерата, за да пренесат всичкото месо до мястото на Летния събор.
Използването на конете им спести доста усилия и мъжът на Пролева за пръв път осъзна, че обучените животни могат да бъдат нещо повече от екстравагантна придобивка. Можеха да са полезни. Нито помощта, която им бяха оказали по време на лова, нито бясното препускане на Джондалар до Деветата пещера, за да съобщи трагичната вест на съпругата на Шевонар, не го бяха накарали да осъзнае възможностите им. Едва когато той и още неколцина други мъже си спестиха връщането до пещерата благодарение на послушните коне, които сега пристъпяха редом, той разбра колко полезни можеха да се окажат за хората.
Уини бе свикнала да тегли шейната-носилка, понеже бе вършила безпроблемно тази задача през по-голямата част от пътешествието им. Рейсър бе по-необуздан и трудно управляем, ала Джохаран бе виждал как брат му се оправя и с него. Просто бе необходимо повече търпение, докато жребецът се успокои, след което човек трябваше внимателно да го води, за да избегне препятствията, които биха застрашили товара. Когато бяха потеглили от Деветата пещера, Айла и Джондалар бяха в началото на групата, ала сега се бяха приближили към средата.
— Трябва да решим накъде да поемем оттук-нататък, Джондалар — каза вождът, когато стигнаха една долина с малко поточе. Той бе спрял, за да изчака брат си и годеницата му, а през това време хората се разположиха на полянката да похапнат и да отдъхнат.