— Има два пътя, по които можем да тръгнем — отвърна Джондалар. — Ако следваме тази пътека до върха на скалите, ще трябва да изкачим склона, да тръгнем по билото му и да се спуснем отново при следващия поток. Той е плитък и лесно ще го преминем. После ни предстои още едно стръмно изкачване и спускане, докато стигнем до Двайсет и деветата пещера, където можем да прекараме нощта.
— Да, но както сам каза, има и друг път — рече брат му.
— Двайсет и деветата пещера е известна и като Трите скали, защото има три заслона, разположени около реката и речната долина. Двата са от тази страна, а третият се намира от другата. — Джохаран посочи към склона пред тях. — Вместо да се катерим по тия чукари, можем да се насочим на изток от реката. Тя завива на север, трябва да преминем на другия бряг, защото тук няма къде да вървим, а там има широка и равна ивица земя, която няма да затрудни жените и децата. Освен това жителите на Двайсет и деветата пещера са натрупали камъни там, за да улеснят преминаването — също както сме направили и ние при Брода. Можем да повървим известно време от другата страна, а когато пътеката отново завие на изток, пак ще я прекосим, защото другият бряг е по-удобен за преход. Това изобщо няма да ни затрудни, тъй като водата е много плитка, а и има удобни камъни за стъпване. Сетне можем да пренощуваме в някой от двата заслона от тази страна на реката, макар че според мен по-добре да я прекосим отново и да нощуваме в третия, защото освен, че е най-голям, той осигурява и най-добра защита срещу дъжд и студ.
— Ако тръгнем насам, ще трябва да се катерим — посочи Джондалар към възвишенията, — а ако поемем натам, ще трябва да прекосяваме течаща вода — усмихна се той.
— Кое според теб ще е по-добре за конете?
— Те няма да имат никакви проблеми с прекосяването на реката, ала ако е по-дълбоко, месото в шейните ще се намокри и може да се развали, ако не бъде изсушено незабавно — намеси се Айла. — По време на пътешествието ние прикрепяхме шейните към неголяма лодка, така че да не се намокрят при подобни преходи. Но не казахте ли, че ще се наложи да пресечем реката поне веднъж?
Джондалар се замисли.
— Ако помолим няколко души да вървят зад конете и да носят шейните, така че да не се намокрят, навярно ще успеем да опазим месото сухо — предложи той.
— Това е добра идея — кимна Джохаран. — Винаги ще се намерят млади мъже, които с удоволствие биха нагазили във водата, дори и това да не е необходимо. Ей-сега ще поразпитам — допълни вождът. — Мисля, че на повечето хора им е доста трудно да се катерят с тежкия товар, който са помъкнали.
Когато Джохаран ги остави, Джондалар реши да провери юздата на Рейсър. Той погали коня, потупа го по шията и му даде малко от зърното, което носеше в една кесия. Айла му се усмихна и насочи вниманието си към Вълчо, който дойде да види защо спряха. Тя усещаше специалната връзка, която двамата с Джондалар бяха създали с животните по време на пътешествието им. Изведнъж й хрумна, че те се имаха един друг и бяха единствените хора, които разбираха характера на връзката, която можеше да се създаде между човек и животно.
— Има още един начин да продължим нагоре по течението… всъщност дори два! — възкликна синеокият мъж. — Единият е да се придвижим със салове по реката, ала това едва ли ще е лесно за конете, а другият — да се изкатерим по скалите от другата страна на реката. Ще я преминем при Брода и така ще стигнем до Третата пещера, откъдето ще поемем по пътеката, водеща към Скалата на Двете реки. Там няма толкова притоци, които да затруднят движението ни, но ако човек иска да се отбие в Двайсет и деветата пещера, трябва да се спусне по склона и отново да пресече реката. Навярно затова Джохаран иска да се движим от тази страна.
Докато си почиваха, Айла започна да го разпитва за хората, при които щяха да отседнат. Джондалар й разказа, че Трите скали всъщност представляват три различни поселища, сгушени под каменни заслони и разположени в три отделни скали. Тези три скали оформяли триъгълник около крайречната долина на лъкатушещата река, като разстоянието между отделните селища било между два и три километра.
— Древните сказания разказват, че навремето пещерите не били само три — обясни Джондалар, — но тъй като трябвало да споделят едни и същи поля и реки, непрекъснато се карали коя на коя пещера принадлежи, кога да се използва и така нататък. Накрая се стигнало дори до физически схватки. Тогава зеландони от Южен изглед дала идеята да се съберат в една пещера, където да живеят, да работят и да споделят всичко заедно. Ако стадо зубри например мигрира наблизо, след него да не се отправят ловците на всички различни пещери, а само една ловна група, сформирана от най-добрите ловци на всички поселища.