И Западното, и Северното, и Южното обединение си имаха свой зеландони, ала и тримата отговаряха пред четвърти донии — зеландони на Двайсет и деветата пещера. Поради голямото разстояние между отделните общности бе разумно всяко обединение да има своя зеландони, която да лекува хората, особено през по-студените месеци от годината. Шаманът на Скалата на отражението беше не по-лош лечител от тримата си събратя — ако не и по-добър, тъй като всяка жена, помагаща при раждане, го викаше за подкрепа. Той живееше в Скалата на отражението, за да бъде близо до вожда, и бе изключително добър посредник между тримата други зеландони и тримата вождове. Той често разрешаваше конфликтите, избухнали между тях, и изглаждаше обтегнатите им отношения. Някои хора дори смятаха, че без него цялата сложна система, известна под името Двайсет и деветата пещера, нямаше да издържи и един сезон.
Айла бе щастлива, че си намери извинение да изведе конете, пропускайки всички поздравителни, приветствени и прочие ритуали. Бе говорила с Джохаран и Пролева преди срещата им със съседите им от Двайсет и деветата пещера и им каза, че е от съществено значение за Уини и Рейсър да се погрижат за тях и да ги изведат на разходка. Вождът й отвърна, че приема извинението им, а Продева обеща да им задели нещичко за хапване.
Русокосата жена прекрасно знаеше, че ги наблюдават, докато разпрягаха шейните и разтоварваха багажа, а тя проверяваше конете за травми и наранявания по време на прехода. После разресаха добичетата и отидоха да пояздят, а Вълчо също много се зарадва и се затича пред тях, изследвайки новия пейзаж.
Щом стигнаха до едно ромолящо поточе, Айла обърна Уини и пое нагоре по течението му. Джондалар я последва и скоро стигнаха до неголямо езерце, закътано под сведените клони на стара върба. Двамата влюбени скочиха на земята, свалиха одеялата, прикрепени на гърбовете на конете, и ги разстлаха на земята, а през това време животните започнаха да пият жадно от водата.
Изведнъж Айла забеляза нещо. Тя размота прашката, която бе увила около главата си, грабна няколко обли камъчета от ручея, зареди едно в гнездото на метателното си оръжие и замахна със светкавична бързина. Миг по-късно повтори с ново камъче, след което отиде да вземе двете яребици, които бе убила.
— Ако бяхме само двамата, можехме да лагеруваме тук и даже щяхме да си сготвим вечеря — рече русокосата жена, държейки трофеите си.
— Но след като не сме само двамата, какво предлагаш да правим с птиците? — попита Джондалар.
— Мога да направя някаква играчка за бебето от перата — предложи Айла, — но ще имам време за това и по-късно. Мисля да ги дам на Денана. В крайна сметка сме на нейна територия, а тя ми изглежда доста притеснена от Вълчо, Уини и Рейсър; даже ми се струва, че й се иска изобщо да не бяхме идвали. Навярно моят дар ще я накара да се почувства по-добре.
— Как си могла да натрупаш толкова мъдрост за крехката си възраст, Айла? — попита Джондалар, гледайки я с любов и обожание.
— Това не е мъдрост, а просто усещане, Джондалар — отвърна му жената и почувства как се изгубва в прекрасните му сини очи. Единственото място, където бе виждала толкова наситен син цвят, бяха дълбоките езера на глетчерите, ала очите на любимия й изобщо не бяха студени. Те бяха топли и изпълнени с любов.
Той я прегърна и тя пусна двете яребици на земята, обвивайки ръце около гърба му. Устните им се сляха. Беше минало доста време, откакто я бе прегръщал така за последен път — да, наистина доста време. Отдавна не бяха оставали сами на открито, в компанията единствено на конете, които пасяха разсеяно, и Вълчо, който се опитваше да завре любопитния си нос във всеки храст и дупка в земята.
Джондалар започна да обсипва с целувки шията й и Айла изстена от удоволствие. Топлият му дъх и влажният му език изпратиха тръпки на наслада по цялото й тяло, а когато захапа лекичко меката част на ухото й и обхвана с ръце твърдите й гърди, тя се почувства прекрасно. Бюстът й беше наедрял от бременността — мъжът си каза, че сега тя носеше нов живот в себе си; живот, който по думите й беше колкото неин, толкова и негов. Джондалар бе сигурен, че в този живот имаше нещо от неговия дух, защото през по-голямата част от пътешествието им той бе единственият мъж наблизо, от когото Майката да вземе елан.