Както си лелееше със затворени очи, с топлото тяло на любимия й мъж върху нея, Айла чу свиренето на вятъра сред дърветата и чуруликането на птичките. Усещаше мириса на кон, излъчван от одеялото, аромата на насладите, които току-що бяха споделили, както и вкуса на кожата м целувките му. Когато Джондалар най-накрая се надигна от нея и я погледна в очите, тя му отвърна с щастлива, замечтана и любяща усмивка.
По някое време двамата напуснаха приятната топлинка на одеялото и се измиха в езерцето — Джондалар нямаше голямо желание за това. Никак не обичаше студената вода. Докато Айла се миеше обаче, синеокият мъж си каза, че ако го очакват още дни като този, трябваше да свикне с водата.
Вечерта, щом си легнаха в семейната палатка, където всички трябваше да спят заедно, Айла изведнъж се сети за землянките на мамутоите. Когато ги бе видяла за пръв път, бе изумена от подземните съоръжения, които обитателите на Лъвския бивак бяха конструирали. Бяха използвали кости от мамути, за да укрепят стените от тръстика и чим, измазвайки ги с глина, която да изолира жилищата от силния вятър и хапещия студ. Тогава русокосата жена си беше казала, че все едно са си построили своя собствена пещера, и в известен смисъл беше точно така, понеже в околността нямаше годни за живеене пещери.
Макар че семействата, които живееха в землянката на Лъвския бивак, имаха отделни жилищни площи и завеси, които да прикриват местата им за спане, всички споделяха един и същ заслон. Живееха на по-малко от една ръка разстояние от съседното семейство и трябваше да минават през жилищните площи на другите, когато излизаха и влизаха. За да си съжителстват в подобно ограничено пространство, те си бяха изградили негласна система от правила и норми, закрилящи уединението. Докато живееше там, землянките на мамутоите не й се струваха тесни — едва откакто започна да спи в просторния заслон на Деветата пещера, Айла си даде сметка за това. Русокосата жена си припомни, че всяко семейство в Клана също имаше отделно огнище, ала там също нямаше стени — само няколко камъка, които да очертаят границите.
Хората от Клана отрано се бяха научили да не надзъртат в чуждите огнища и това бе въпрос на взаимно споразумение.
Въпреки че жилищата на зеландонийците имаха стени, те не изолираха звуците. Домовете им не се нуждаеха от солидното укрепване на землянките на мамутоите, понеже каменните заслони ги пазеха от повечето стихии. Зеландонийските обиталища запазваха топлината вътре и спираха ветровете, фучащи под скалния шелф, служещ като покрив. Хората често чуваха гласовете на съседите си, ала не им обръщаха внимание — също като хората от Клана, които имаха негласен обичай да не зяпат какво се случва в чуждото огнище, и мамутоите, чиято благовъзпитаност им помагаше да живеят в непосредствена близост един до друг. Като се замисли за това, Айла осъзна, че за краткото време, което бе изкарала в Лъвския бивак, се бе научила просто да не чува разговорите на съседите си… през по-голямата част от времето.
Вълчо се бе излегнал до тях и ги топлеше, а хората наоколо тихичко разговаряха. Тя се сгуши в прегръдките на Джондалар и му прошепна:
— Харесва ми, че зеландонийците имат отделни жилища за всяко семейство. И аз искам да живея по този начин.
— Радвам се, че мислиш така — каза любимият й и я целуна. Чувстваше се изключително доволен, задето се бе захванал с изграждането на тяхно собствено жилище, което се надяваше да е готово за Летния събор. Как ли щеше да се изненада Айла, когато разбере за него!
Русокосата жена затвори очи и се замечта колко ли хубаво би било някой ден да си има свое собствено жилище, но със стени, както жилищата на зеландонийците. За нея стените означаваха уединение и интимност, непознати нито за Клана, нито за мамутоите. Макар и да бе прекарала доста време в самота, Айла се бе научила да цени уединението си в долината, а пътешествието с Джондалар беше засилило желанието й да постави някаква преграда между себе си и другите хора. От друга страна, близостта на зеландонийските жилища й даваше сигурността, че винаги има някой наблизо. Докато се унасяше, русокосата жена си помисли, че зеландонийците бяха устроили живота си най-добре от всички други народи, които познаваше.
Когато потеглиха на следващата сутрин, Айла забеляза, че броят им се е увеличил. Много хора от Двайсет и деветата пещера се бяха присъединили към тях, макар че сред тях нямаше нито един от Скалата на отражението. Когато сподели впечатленията си с Джохаран, той й каза, че повечето жители на Летния бивак, почти половината от Южен изглед и неколцина от Скалата на отражението ще пътуват с тях, а останалите щели да потеглят на следващия ден. Русокосата жена си спомни, че вождът бе споменал нещо за връщане в Летния бивак, за да помогнат в есенното събиране на кедрови шишарки, и навярно затова остана с впечатлението, че Деветата пещера на зеландониите е по-близка със Западното обединение, отколкото с другите Обединения на Двайсет и деветата пещера.