От Скалата на отражението можеха да продължат нагоре по течението на реката, която лъкатушеше първо на север, после на изток, след това отново на юг и оттам отново на изток, за да опише още една голяма завъртулка, образувайки огромно S. В северния край на първата завъртулка имаше няколко каменни заслона, които бяха използвани като временни лагери по време на лов или дълги преходи, ала в южния край на втория възел — там, където малко поточе се вливаше в реката през Старата долина — се намираше Петата пещера на зеландониите. Докато вървяха натам, Айла поиска да научи повече за Петата пещера и реши да подтикне Джондалар да поговорят за нея.
— Ако Третата пещера е известна с ловците си, а хората от Четиринайсетата са всепризнати риболовци, с какво е известна Петата пещера? — попита тя.
— Бих казал, че жителите й са най-известни с гордостта си — отвърна синеокият мъж.
Русокосата жена забеляза, че четиримата млади хора, които носеха шейните, докато прекосяваха реката предния ден, се приближиха до тях, щом чуха въпроса й. Въпреки че бяха прекарали целия си живот в Деветата пещера и познаваха доста от съседите си, никога досега не бяха чували да ги описват по начин, достъпен за един чужденец. Именно поради тази причина им беше много интересно да чуят описанията на Джондалар.
— Те се гордеят с това, че имат добри ловци, риболовци и майстори във всеки занаят — продължи синеокият мъж.
— Дори правят салове и твърдят, че били първата пещера, която започнала да ги изработва. Техният зеландони и художниците им винаги са били ценени и уважавани. По стените на заслоните им има многобройни рисунки на зубри и коне, защото Петата пещера има специална връзка с тези животни.
— Защо Старата долина се нарича така? — попита русокосата жена.
— Защото хората са живели там по-дълго, отколкото в повечето други поселища — обясни Джондалар. — Само Втората и Третата са по-древни от Петата. Сказанията на много пещери говорят за връзки с Петата. Повечето от стенните им изображения са толкова стари, че те дори не знаят кой ги е нарисувал. Едно от тях, което показва пет животни, е сътворено от древния им праотец преди толкова време, че се споменава в Най-древните легенди и се е превърнало в символ на пещерата им — допълни младият мъж. — Освен това зеландонийците смятат, че пет е свещено число.
— Какво означава това? — намръщи се Айла.
— Има специална връзка с Майката — отвърна любимият й. — Някой път помоли зеландони да ти разкаже за това число.
— Какво се е случило с Първата и Четвъртата пещера? — поинтересува се русокосата жена.
— В Сказанията се разказва много за Първата и навярно ще чуеш още повече на Летния събор, ала никой не знае какво се е случило с Четвъртата. Повечето хора смятат, че е била сполетяна от някакво нещастие. Някои вярват, че враговете им са използвали зъл зеландони, който е посял такава болест сред жителите на Четвъртата пещера, че всички са измрели. Други предполагат, че са имали лош вожд и по-голямата част от хората са решили да си тръгнат, отивайки в друга пещера. Ала обикновено, когато нови хора се присъединяват към дадена пещера, това влиза в Сказанията им, а в Сказанията на нито една пещера не се споменава каквото и да било за Четвъртата. Някои хора смятат, че числото четири носи лош късмет, но Първата казва, че това се дължи не на числото, а на някои от връзките му.
След като изминаха около осем километра, те изкачиха последния хребет и стигнаха до тясна долина с буен поток, пресичащ я по средата, а от двете й страни се издигаха осем каменни заслона с различна големина. Когато процесията, водена от Джохаран, пое през Старата долина, насреща им дойдоха двама мъже и жени, които им се представиха официално, след което им съобщиха, че повечето от обитателите на Петата пещера вече са тръгнали за Летния събор.
— Разбира се, вие сте добре дошли да останете, но тъй като е едва пладне, навярно бихте искали да продължите — каза едната жена.