Ала когато той, Солабан и Рушемар започнаха да се оглеждат за свободно място, вождът бързо разбра, че хубавите места близо до гората и реката отдавна са заети. Деветата пещера имаше повече жители от другите пещери и поради тази причина им трябваше по-голямо място. Май единствената възможност да намерят подходящ терен бе да потърсят в периферията на района. Тримата мъже се върнаха до реката и поеха нагоре по течението й. След известно време се натъкнаха на малко поточе, което течеше през една тревиста долина и се вливаше в реката, и решиха да тръгнат покрай него. Докато вървяха, Джохаран забеляза, че поточето лъкатушеше около подножието на един хълм, гъсто обрасъл с дървета.
След известно време стигнаха до извора. Наблизо растяха смърчове, брези, върби и лиственици, а водите на поточето захранваха малко езерце. От земните недра бликаха множество ручеи, които се сливаха в поточето, благодарение на което бяха открили това място, а от другата страна на езерото се издигаше стръмен склон, осеян с всевъзможни камъни — от миниатюрни речни камъчета до внушителни канари. Районът бе много добър и Джохаран си каза, че ако бяха по-малко, веднага щеше да устрои бивака тук, ала голямата им численост изискваше не само по-обширно пространство, но и близост до Събора. Тримата мъже поеха по обратния път, ала щом стигнаха до ливадата близо до реката, вождът изведнъж спря и се замисли.
— Как смятате? — обърна се той към спътниците си. — Малко е далеч, но пък иначе ми изглежда добре.
Рушемар загреба шепа вода от поточето и я опита на вкус.
— Добра е — рече той. — Студена и чиста. До края на сезона водата на потока, който тече през централната част на Събора, както и тази на реката няма да стават за нищо.
— И всички дървета там ще бъдат изсечени — добави Солабан. — Това място не изглежда кой знае какво на пръв поглед, но в него има повече, отколкото ни се струва.
Така Деветата пещера устрои лагера си на тревистата ливада между гората и реката, близо до малкото поточе. Повечето хора се съгласиха, че мястото наистина бе добро за бивак. Поради отдалечеността му нито една пещера не бе разположила лагера си по-горе по течението и не замърсяваше водата им, което означаваше, че щяха да могат да я използват за къпане, плуване и изпиране на дрехите си. Питейна вода пък щяха да си набавят от поточето.
Горичката им осигуряваше завет и дървен материал и понеже изглеждаше малка, едва ли щеше да привлече много хора, търсещи дърва за огрев. Повечето щяха да се насочат към по-големите гори надолу по течението. Освен това в горичката имаше коренчета, малини, къпини, ядивни листа и дребен дивеч, а в реката имаше предостатъчно риба и сладководни мекотели. Единственият недостатък на мястото беше неговата отдалеченост от района, където щяха да се провеждат повечето мероприятия — човек трябваше да върви малко повече, за да стигне дотам. Това не се понрави на онези обитатели на Деветата пещера, които имаха роднини и приятели от другите пещери, устроили се на по-удобни места, ето защо те се преместиха при тях. Джондалар бе много доволен, защото така щеше да се освободи място за Даланар и ланзадонийците, когато пристигнеха, стига да нямаха нищо против да лагеруват при тях.
За Айла районът бе идеален. Животните щяха да са далеч от големите стълпотворения, а ливадата предоставяше достатъчно свежа трева за храна на Уини и Рейсър. Те веднага бяха привлекли вниманието на хората, които коментираха така оживено, че русокосата жена просто нямаше как да не ги чуе. Най-много ги впечатляваше обстоятелството, че вълкът и конете се държаха приятелски един към друг и се подчиняваха на всяка заповед на чужденката и сина на Мартона.
Тя и Джондалар се метнаха на конете и отново отидоха до красивата полянка с езерцето. Местенцето им се струваше идеално и те имаха чувството, че е създадено специално за тях. Е, знаеха, че всеки друг можеше да го използва, макар Джондалар да се съмняваше, че би привлякло останалите. Повечето хора идваха на Летните събори заради груповите мероприятия и не се нуждаеха от уединение. Русокосата жена бе очарована да открие, че гъстите шубраци се оказаха лешникови храсти — една от любимите й храни. Още не бяха у зрели, ала имаше много лешници, а Джондалар вече планираше да провери дали сред камънаците, осеяли отсрещния склон, няма да открие кремък.
Понеже бе станало твърде късно, обитателите на Деветата пещера решиха да изчакат до сутринта, за да издигнат летните си жилища, ето защо прекараха нощта в палатките. След като лагерът бе устроен, част от хората отидоха да навестят приятелите и роднините си, които не бяха виждали от последния Събор, ала повечето останаха, за да решат къде точно да издигнат временните си жилища и да огледат местността за подходящи дървета, които да им послужат като строителен материал.