Айла и Джондалар вързаха конете близо до горите и потока; с тази мярка целяха не толкова да не избягат, колкото да ги предпазят от другите хора. По-късно, след като всички присъстващи на Събора се запознаеха с тях и нямаше да ги възприемат като ловна плячка, можеха да ги оставят да скитат където си искат, както бе станало в Деветата пещера.
На следващата сутрин, когато се увериха, че животните са спокойни, Айла и Джондалар придружиха Джохаран, който отиде да се срещне с другите вождове, присъстващи на Летния събор. Трябваше да се вземат решения за лова, събирането на храна и разпределянето й, както и да се планират мероприятия и церемонии, включително и първите летни брачни ритуали. Вълчо вървеше до Айла. Всички бяха чували за жената, която имаше необичайна власт над животните, ала мълвата бе едно, а да видиш това със собствените си очи — нещо съвсем друго. Отвсякъде се сблъскваха със смаяни погледи и реакцията на повечето хора бе удивление и ужас. Дори тези, които познаваха Джохаран и Джондалар, отстъпваха изплашено назад, неспособни да продумат каквото и да било, камо ли да ги приветстват по общоприетия начин.
Тъкмо минаваха зад някакви ниски храсти, които скриваха вълка, когато един мъж се приближи към тях.
— Джондалар! — извика той. — Чух, че си се върнал от пътешествието си и си довел жена със себе си. Бих искал да ме запознаеш с нея!
В речта му се усещаше нещо странно, което Айла не можа първоначално да определи, ала после си каза, че гласът му звучеше едновременно детски и мъжки. Освен това човекът фъфлеше.
Джондалар го погледна и се намръщи. Бе ясно, че не се радва да го види. Всъщност това бе единственият човек от всички зеландонийци, когото се надяваше да не срещне, ала нямаше друг избор, освен да представи невестата си.
— Айла от мамутоите, това е Ладроман от Деветата пещера — обяви синеокият мъж, без да осъзнава, че я бе представил с предишния й статут. Гласът му беше равен, но русокосата жена веднага усети неодобрителните нотки в него, а недружелюбната поза на любимия й и стиснатите му челюсти допълваха впечатлението й, че тази среща му е изключително неприятна.
Ладроман протегна ръце и се усмихна, показвайки двата си липсващи предни зъба, и пристъпи към нея. Изведнъж в съзнанието на Айла проблесна някаква догадка кой можеше да е този човек и липсващите зъби потвърдиха предположението й. Това бе мъжът, с когото Джондалар се беше бил; Джондалар го бе ударил, избивайки предните му два зъба. Заради тази случка годеникът й е трябвало да напусне Деветата пещера и да отиде да живее при Даланар, което както се оказало, било най-доброто, което би могло да се случи. Това му дало възможността да опознае човека от огнището си и да овладее занаята, който впоследствие щеше да обикне — каменоделството — от този, когото смятаха за най-добрия.
Айла бе научила достатъчно за лицевите татуировки, за да разбере, че този мъж е послушник, обучаващ се да стане зеландони. Сетне за нейна изненада тя усети как Вълчо се отърква в крака й, пристъпвайки напред, за да застане между нея и непознатия, и чу приглушеното му, ала заплашително ръмжене. Четириногият й приятел ръмжеше по този начин само когато чувстваше, че е застрашена. Вълчо също не харесваше този човек. Ладроман се поколеба и отстъпи назад, облещил очи от страх.
— Вълчо! Назад! — нареди му тя на езика на мамутоите, докато пристъпваше напред, за да отвърне на поздрава. — Пррриветствам те, Ладррроман от Деветата пещера — рече протегна ръце към него и улови дланите му в своите. Ръцете му бяха мокри от пот.
Непознатият обаче поклати глава:
— Вече не съм Ладроман от Деветата пещера на зеландониите. Сега съм Мадроман от Петата пещера и съм послушник на зеландони. Добре дошла тук, Айла от… как беше? Му… Мутоните? — запита той, без да отмества поглед от вълка, чието ръмжене се бе засилило. Той пусна веднага ръцете й. Беше забелязал акцента й, но вълкът бе обсебил вниманието му.
— Тя също вече не е Айла от мамутоите, Мадроман — рече Джохаран, — а Айла от Деветата пещера на зеландониите.
— Вече си била приета от зеландониите? — учуди се фъфлещият човек. — Е, мамуто… или зеландонии, радвам се, че се запознахме, ала сега трябва да бързам за… една среща — изстреля той, завъртя се и се отдалечи по най-бързия възможен начин. Айла погледна към двамата братя и видя, че на физиономиите и на двамата бяха разцъфнали усмивки.