— Прости ми, зеландони от Четиринайсетата пещера — намеси се шаманката на Деветата пещера. — Айла бе представена на останалите, би трябвало да я представя и на теб. Всъщност това е Айла от зеландониите. Деветата пещера я прие малко преди да потеглим за Събора.
Възрастната жена я изгледа с такава злоба, че враждебността й сякаш се излъчваше от нея подобно на неприятна миризма. Айла си даде сметка, че тази ненавист имаше дълга история, и си спомни нещо за зеландони, която очаквала да стане Първата, ала била изместена от шаманката на Деветата пещера. „Ясно — каза си. — Значи това е тя.“
— Айла и Джондалар ни казаха, че плоскоглавците са хора, а не животни — заяви Джохаран, пристъпвайки напред. — Мисля, че това е нещо, за което си заслужава да поговорим, и смятам да повдигна тази тема за обсъждане. Сега обаче имаме по-належащи проблеми за решаване.
— Не мисля, че си струва да си хабим приказките за тях — изсумтя шаманката на Четиринайсетата пещера.
— Аз пък смятам, че е важно, дори и само за собствената ни сигурност — рече Джохаран. — Ако те са интелигентни същества — а Айла и Джондалар ме убедиха в това, — а ние се отнасяме с тях като с животни, защо не са реагирали?
— Вероятно, защото са животни — каза възрастната жена.
— Според Айла това е, защото ни избягват — продължи вождът на Деветата пещера — и защото ние също ги избягваме. Ала ако ги възприемаме само като животни и заграбваме цялата земя като наша — като територия на зеландониите — и ловим дивеча, събираме плодовете и растенията и само дето не ходим на лов за тях, — какво ще правим, ако те изведнъж решат да се възпротивят? Ами ако поискат да променят нещата и започнат да предявяват претенции към това, което смятаме за изконно наше? Мисля, че поне трябва да сме подготвени — най-малкото сме длъжни да поговорим за тази възможност.
— Според мен преувеличаваш проблема, Джохаран — възрази му зеландони на Четиринайсетата пещера. — Щом плоскоглавците са ни търпели толкова време и не са поискали да завземат територията ни, защо да започват точно сега? Та те изобщо нямат своя земя!
— Работата е там, че имат — поклати глава Джондалар. — Лозадунаите ще ти кажат, че земята от другата страна на ледника, на север от Реката майка, принадлежи на плоскоглавците. Лозадунаите гледат да си стоят на юг от реката, с изключение на неколцина млади нехранимайковци, които забъркват големи каши, и се боя, че хората от Клана няма да се примиряват още дълго време с това — особено по-младите мъже.
— Никога не си ми споменавал за това — укори го вождът на Деветата пещера.
— Малко след като потеглихме на пътешествието си, когато с Тонолан се спуснахме от другата страна на ледника, се натъкнахме на група плоскоглавци — мъже от Клана, навярно ловен отряд — отвърна Джондалар, — и имахме малко спречкване.
— Какво спречкване? — попита Джохаран.
— Един младеж хвърли камък по нас — започна да разказва синеокият мъж, — може би, защото се намирахме от тяхната страна на реката, на тяхната територия. Тонолан запрати копието си по тях, щом забеляза движение в храстите, където се криеха. Тогава те изведнъж пристъпиха напред и се показаха пред нас. Двама от нас срещу всички тях — съотношението на силите ни не беше никак добро. Да ви кажа честно, не мисля, че съотношението на силите ни щеше да е добро дори да бяхме двама на двама. Те може да са ниски на ръст, ала са много силни. Нямах никаква представа как да се измъкнем, когато техният вожд разреши проблема.
— Как пък разбра, че имат вожд? И дори да имат, откъде си толкова сигурен, че не са били просто глутница, като вълците? — попита друг мъж. Джондалар си мислеше, че го познава отнякъде, но не беше сигурен. В крайна сметка бе отсъствал пет години.
— Сега го зная със сигурност, понеже се срещнах и с други, но още тогава беше очевидно — рече Джондалар. — Той каза на младежа, който беше хвърлил камъка, да върне копието на Тонолан, взе си камъка и се скриха обратно в гората. Вождът върна всичко, както си беше, и тъй като никой не пострада, си мисля, че според него това уреди нещата.
— Каза на младежа? — изсумтя скептично мъжът. — Та плоскоглавците не могат да говорят!
— Всъщност говорят — усмихна се Джондалар. — Просто не така, както си говорим ние. Използват предимно знаци и жестове. Научих някои от тях и дори съм общувал с тези хора, ала Айла е несравнимо по-добра от мен. Тя познава до съвършенство езика им.