Всички го слушаха безмълвно.
— Когато най-накрая се стоплих — разказа по-нататък той, — младият мъж ме отведе обратно до лодката и рибата, която бях измъкнал на брега. Това не беше най-голямата есетра, която съм виждал през живота си, ала и не беше никак малка — дължината й надхвърляше ръста на двама високи мъже. Младият мъж от Клана извади ножа си и я разряза наполовина — надлъжно! После направи някакви знаци, чието значение не разбрах, уви половината риба в една кожа, метна я на рамото си и си тръгна. Есетрата бе толкова голяма, че четирима мъже с мъка биха я повдигнали, а той понесе половината с невероятна лекота! Докато гледах невярващо след него, Тонолан и неколцина от шарамудоите ме намериха — те бяха видели как нещо ме тегли нагоре по реката и тръгнали след мене. Когато им казах за младия плоскоглавец, те също като теб, зеландони от Четиринайсетата пещера не искаха да ми повярват, ала тогава видяха, че половината риба липсва, и това вече ги убеди. Тези мъже не спряха да ми се подиграват за риболова и за това, че съм уловил само половин риба, ала трима от тях едва успяха да завлекат моята част от есетрата до лодката, при положение, че младият плоскоглавец бе отнесъл сам-самичък другата половина.
— Интересна рибарска история, Джондалар — каза зеландони на Четиринайсетата пещера.
Синеокият мъж я изгледа с цялата сила на очарователните си сини очи.
— Зная, че звучи като рибарска история, но обещавам, че всичко в нея е вярно. Всяка дума — подчерта той, след което вдигна рамене и добави: — Ала не мога да те обвиня, задето не ми вярваш. След цялото това стоене в ледената вода хванах ужасна настинка — продължи синеокият мъж — и докато лежах в постелята, имах достатъчно време да мисля за плоскоглавците. Този млад мъж определено беше спасил живота ми. Най-малкото, той знаеше, че ми е студено и имам нужда от топлина. Навярно се е страхувал от мен, тъй както аз се страхувах от него, ала ми даде това, от което се нуждаех, като взе половината ми риба в замяна на помощта си. Първия път, когато видях плоскоглавци, бях изненадан, че носят копия и са облечени с дрехи, а след срещата с това момче и майка му научих, че използват огън и остри ножове и са изключително силни, но и нещо повече — че са интелигентни. Този човек бе разбрал, че зъзна, и ми беше помогнал. Бих му дал цялата есетра, за да му се отблагодаря, и съм сигурен, че той би я отнесъл без никакви проблеми, ала той взе само половината. Раздели я с мен.
— Интересно — замисли се шаманката на Четиринайсетата пещера, усмихвайки се на Джондалар.
Очарованието на несъмнено хубавия мъж бе започнало да влияе на жената и това не убягна на Първата сред служителките на Майката. Щеше да запомни добре това занапред. Нямаше да се поколебае да използва чара на Джондалар, ако се наложеше, за да изглади отношенията си със зеландони на Четиринайсетата пещера. Откакто я бяха избрали за Първа, тази жена се бе озлобила срещу нея.
— Мога да ти разкажа за момчето със смесени духове, което бе осиновено от съпругата на предводителя на Лъвския бивак на мамутоите, защото тогава научих някои от техните знаци — продължи синеокият мъж, — но по-добре да разкажа за мъжа и жената, които срещнахме тъкмо преди да започнем да се изкачваме по ледника, защото те живеят много по-близо…
— Мисля, че трябва да изчакаш с тази история, Джондалар — обади се в този момент Мартона, която също се бе присъединила към слушателите на сина си. — Тя заслужава да бъде разказана пред повече хора, а целта на тази среща е да вземем решения за брачните церемонии, ако никой не възразява, естествено… — добави, поглеждайки с усмивка към зеландони на Четиринайсетата пещера. Тя също бе забелязала ефекта, който очарователният й син бе произвел върху възрастната жена, и много добре познаваше проблемите, които шаманката бе създала на Първата. Все пак навремето тя самата бе вожд на Деветата пещера на зеландониите и не беше забравила това.
— Защо не покажете как действат вашите копиехвъргачи? — обърна се Джохаран към брат си и годеницата му. — Освен ако не искате да чуете всички подробности около разговора ни, де! — засмя се той.
Айла нямаше нищо против да остане и да научи колкото се може повече за народа на Джондалар — който вече беше и неин народ, ала любимият й гореше от нетърпение да сподели новото си оръжие с всички зеландонийци. Те се разходиха из Събора и синеокият мъж поздрави много свои приятели, които запозна с Айла, а Вълчо неизменно приковаваше любопитството на всички, които ги видеха. Това бе добре. Колкото по-скоро хората свикнеха да виждат животните в лагера, толкова по-скоро щяха да започнат да ги приемат за даденост.