Айла си спомни, че мамутоите имаха различни имена за летните си лагери и за зимните си обиталища. Лъвският бивак например се превръщаше в Хвощовия бивак по време на Летния събор, но жителите му си оставаха едни и същи. Тя попита Джондалар дали Деветата пещера ще има различно лятно название, на което той отговори, че името ще се запази, ала жилищното разпределение не било съвсем същото като в каменните заслони.
Всяко лятно жилище приютявало повече хора, отколкото обикновено населявали просторната площ под големия покрив на Деветата пещера. По принцип членовете на едно домакинство, включително и тези, които живеели на друго място през зимата, споделяли едно жилище, ала повечето хора дори не оставали в същия лагер. Било обичайна практика хората да прекарват лятото с други родственици или приятели. Наскоро омъжените жени например, преместили се при съпрузите си, често взимали децата си и отивали при майките, сестрите и братята си, а мъжете им обикновено ги придружавали.
Младите жени, на които предстояло да имат първи обреди през тази година, живеели заедно в отделна постройка, намираща се недалеч от централното жилище на зеландони, а друго съоръжение било издигано за жените — донии, за да бъдат на разположение на младежите, навлезли в пубертета. Повечето млади мъже, достигнали полова зрялост — и някои не толкова млади мъже — също се отделяли от родните си лагери и си изграждали собствени жилища. Само че те трябвало да се намират в покрайнините на събора, колкото се може по-далеч от привлекателните девойки, подготвяни за първите си обреди. Повечето от мъжете нямали нищо против. Естествено, че биха искали да огледат жените, но повече ги интересувало това да бъдат оставени за известно време на мира, така че никой да не се оплаква колко шум вдигат и как се веселят. Ето защо нарекли жилищата им „крайните колиби“. Мъжете, отсядащи там, обикновено били ергени — или им се искало да бъдат такива.
Понеже не се втурна да я посрещне, Айла предположи, че Вълчо е с Джондалар. Отвън нямаше много хора — явно повечето бяха на събора, ала тя успя да намери малко останал чай край централното огнище на лагера. Направи й впечатление, че огнището не е оформено като типичното кръгло огнище, а приличаше повече на продълговат изкоп. Тогава си спомни, че предната вечер бе видяла доста хора около огъня, а и самите пламъци се издигаха по-високо от обикновено — явно това обясняваше формата му. Докато пиеше чая си, Салова, жената на Рушемар, излезе от резиденцията, понесла на ръце малката си дъщеричка.
— Здравей, Айла — каза тя, оставяйки бебето върху една рогозка.
— Здравей, Салова — отвърна русокосата жена, приближавайки се, за да разгледа пеленачето. Тя подаде показалеца си на дребосъчето и му се усмихна.
Салова я изгледа колебливо, след което попита:
— Имаш ли нещо против да наглеждаш Марсола за малко? Събрах малко съчки за кошници и съм ги накиснала в реката. Искам да отида и да ги огледам, защото обещах на няколко души, че ще им направя кошници.
— За мен ще бъде удоволствие — усмихна се Айла и отново насочи вниманието си към бебето.
Съпругата на Рушемар се чувстваше малко притеснена в присъствието на чужденката, ето защо се разбъбри:
— Току-що я накърмих, така че не би трябвало да създава проблеми. Имам предостатъчно мляко. Това, че давам на Лорала, изобщо не ме притеснява. Снощи Ланога отново ми я донесе. Малката се е позакръглила, наляла е бузките и вече даже се усмихва. Преди изобщо не се усмихваше. О, ти сигурно не си хапвала, нали? Имам малко супа, останала от снощи, с някои хубави мръвки еленско в нея. Опитай я — аз ядох от нея тази сутрин и сигурно е още топла.
— Благодаря ти — рече русокосата жена. — Ще хапна малко от нея.
— Веднага се връщам. — Салова забърза към реката. Айла намери супата в голям мях от стомаха на зубър, който бе закачен на дървена рамка и висеше над тлеещите въглени в огнището. Тя взе купа от натрупаните наблизо, загреба с черпак от овнешки рог и си сипа, след което извади ножа си за хранене. Забеляза, че в супата имаше и зеленчуци, които се бяха поразварили, но пак изглеждаха вкусно.
Тя седна на рогозката до бебето, което лежеше по гръбче и риташе с крачета във въздуха. За единия му глезен бяха завързани еленови копита, които потракваха всеки път, когато риташе във въздуха. Айла изяде супата си, след което вдигна бебето и започна да го люлее. Когато Салова се върна с кошница, пълна догоре с различни влакновидни растения, тя видя, че русокосата жена говори на бебето и го кара да се усмихва. Това стопли майчиното й сърце и я накара да се поотпусне малко пред чужденката.