— Благодаря ти, че ми помогна, Айла — рече. — Това ми даде възможност да довърша тази кошница.
— За мен беше удоволствие, Салова — усмихна се насреща й русокосата жена. — Марсола е прекрасно бебе.
— Знаеше ли, че по-малката сестра на Пролева — Левела — ще се бракосъчетае на първата брачна церемония също като теб — уведоми я жената на Рушемар. — Човек винаги усеща специална връзка с хората, венчали се на същата брачна церемония като него. Пролева ме помоли да направя няколко специални кошници за нея като част от брачните й дарове.
— Имаш ли нещо против да те погледам, докато работиш? — попита Айла. — И аз съм правила кошници, но ми е интересно как ги изработваш ти.
— Нямам нищо против — усмихна се Салова. — Тъкмо ще ми правиш компания, а може и ти да ми покажеш твоя начин. Обичам да научавам нови неща.
Двете жени седнаха една до друга, разговаряйки и сравнявайки различните начини за изработване на кошници, докато бебето спеше сладко-сладко до тях. На Айла й харесваше това, че Салова използва материали с различни цветове и украсява кошниците с изображения на животни и най-различни стилизирани фигурки. На жената на Рушемар пък й допадна изящната техника на Айла, обединяваща различни тъкани и материали — това придаваше елегантност на привидно простите й кошници. Двете взаимно оцениха уменията си. След малко Айла се изправи.
— Ще ми кажеш ли къде са отходните ями, защото искам да изпразня нощното гърне? — попита тя. — Няма да е зле и да измия тези купи — добави, — както и да видя как са конете.
— Ямите са ей-там. — Салова посочи от другата страна на поточето, — а съдовете ги мием в края на потока, където се влива в реката. Там има и чист пясък, с който можеш да ги изтъркаш. Виж, за конете няма нужда да ти казвам къде са — усмихна се жената. — Вчера отидохме да ги видим с Рушемар. Отначало се страхувах мъничко, но после видях, че са спокойни и добрички. Дори се осмелих да им дам малко тревичка от шепата си. — Изведнъж тя се намръщи. — Надявам се да не съм направила нещо лошо. Рушемар и Джондалар ми казаха, че мога да им дам трева.
— Естествено, че не си — успокои я Айла. — Много по-спокойни са, когато опознаят хората край тях.
„Изобщо не е толкова странна“ — помисли си Салова, докато наблюдаваше как русокосата жена се отдалечава с мръсните купи. Айла си каза, че няма да е зле да поплува и да се изкъпе. Тя се отби да си вземе една кожа за подсушаване и огледа дрехите си. Въпреки че ги бе почистила, не искаше да облича захабените одежди, които бе носила по време на дългото им пътешествие, освен като работни дрехи.
По време на прехода от Деветата пещера до Летния събор бе облечена с премяната, която бе пазила за срещата си с народа на Джондалар, ала тя също бе поизносена и поизцапана. Имаше и зимния момчешки тоалет, който Марона и приятелките й й бяха подарили, но знаеше, че той нямаше да е особено подходящ. Естествено, имаше и брачната си премяна, ала тя бе само за специални случаи. Това, което оставаше, бяха нещата, които Мартона и Фолара й бяха дали, и тя се преоблече с тях.
Когато наближи конете, Уини и Рейсър зацвилиха радостно и веднага се опитаха да я посрещнат, ала въжетата, с които бяха завързани за едно дърво, не им позволиха. Щом стигна до тях, Айла ги развърза, след което яхна Умни и я пришпори нагоре покрай потока, в посока обратна на течението му. Конете бяха в страхотно настроение и се наслаждаваха на свободата си, а въодушевлението им се предаде и на русокосата им повелителка. Когато стигнаха до ливадата с езерцето, тя се зарадва още повече, защото видя как Вълчо тича към тях. Значи Джондалар беше наблизо.
Малко след като Айла отиде да види конете, Джохаран дойде при Салова и я попита дали е виждала годеницата на брат му.
— Да, дори правихме кошници заедно — рече тя. — После тя каза, че отива при конете.
— Ще я потърся — кимна вождът, — ала ако я видиш преди мен, ще й кажеш ли, че зеландони иска да говори с нея?
— Разбира се — отвърна жената на Рушемар, чудейки се какво ли искаше шаманката. После вдигна рамене. Едва ли някой щеше да й каже какви бяха намеренията на Първата.
Междувременно Айла видя Джондалар да излиза иззад един шубрак с изненадана усмивка на лицето си. Тя спря кобилата, скочи на земята и се хвърли в обятията му.