— Какво правиш тук? — попита любимият й, когато спряха да се прегръщат. — Не съм казал на никого, че съм тук. Разхождах се нагоре покрай потока и когато стигнах дотук, си спомних за онзи сипей от другата страна на езерото и реших да проверя дали няма да открия кремък сред камъните.
— И откри ли?
— Да — усмихна се Джондалар. — Не е най-доброто качество, но ще ни свърши работа. Какво те накара да дойдеш тук?
— Събудих се късно. Наблизо нямаше никого, освен Салова и бебето й. Тя ме помоли да наглеждам Марсола, докато вземе необходимите материали за изработка на кошници. Бебето е много сладичко, Джондалар! После си поговорихме, обменихме малко опит в плетенето на кошници и аз реших да поплувам и да изведа конете на разходка. Така те намерих. Каква приятна изненада!
— За мен също — кимна той. — И аз искам да поплувам с теб. Целият станах в прах от тези камъни, но първо искам да занеса кремъка в лагера. Пък после ще видим. — Усмихна се многозначително и я целуна страстно и продължително. — От друга страна пък, защо не оставя камъните за по-късно?
— Не, занеси ги сега, за да не се налага да се къпеш два пъти — каза тя. — И бездруго трябва да измия косата си.
Когато Джохаран отиде на мястото, където бяха завързани конете, намери само двете въжета на земята. „Сигурно са отишли на някоя от дългите си разходки“ — помисли си той, а зеландони наистина трябваше да поговори с Айла. Уиламар също искаше да обсъди някои неща с тях. „Джондалар знае, че ще имат предостатъчно време за себе си след брачната церемония, така че сега би следвало да обърне внимание на важните проблеми, които трябва да се обсъдят в началото на събора“ — възмущаваше се вождът, ядосан, че не ги е намерил. Не бе никак доволен, че Първата бе видяла именно него, когато търсеше кого да изпрати за Айла. В края на краищата той имаше къде по-важни неща за вършене от това да търси брат си, ала чувстваше, че не може да откаже на зеландони — особено когато нямаше наистина добро извинение.
Щом видя пресните отпечатъци от копита в земята, той веднага разбра накъде са тръгнали. Следите водеха нагоре покрай потока и Джохаран веднага се сети за ливадата с езерцето край каменистия склон, откъдето извираше ручеят. „Само там са отишли!“ — помисли си доволно вождът на Деветата пещера и закрачи енергично натам. Когато стигна обаче, за голямо свое учудване видя само Айла — тя тъкмо миеше косата си, потопила се до шия във водата.
— Айла, търсех те! — извика той.
Русокосата жена отметна назад разкошната си коса и разтърка очи.
— О, Джохаран, ти ли си? — попита. — Какво има?
— Знаеш ли къде е Джондалар?
— Отиде да занесе кремъка, който намери на сипея — отвърна жената. — После трябва да дойде тук и да се изкъпем заедно.
На Джохаран му направи впечатление, че гласът й звучеше малко отнесено.
— Зеландони каза, че иска да те види, а Уиламар иска да поговори и с двама ви — рече й предводителят на Деветата пещера.
— О, така ли? — въздъхна разочаровано Айла. — Ей-сега ще се приготвя — добави и тръгна да излиза от водата.
Джохаран често бе виждал жени без дрехи. Повечето от тях се къпеха в реката всяка сутрин през лятото, а през зимата стояха на брега и се поливаха с вода. Самата голота не бе предизвикателна. Когато искаха да привлекат мъжкото внимание, жените носеха специални премени или се държаха по определен начин, особено на празненствата в чест на Майката. Ала в мига, в който Айла излезе от водата, на него му стана ясно, че тя и брат му имаха други планове, които беше осуетил. Тази мисъл го накара да се загледа в тялото на русокосата жена, която пристъпваше гола към него.
Тя бе висока, с добре оформени извивки и ясно очертани мускули. Големите й гърди все още притежаваха твърдостта на момичешки бюст и той винаги бе смятал жените с леко закръглено коремче за невероятно привлекателни. Докато я наблюдаваше, изведнъж се сети за Марона. Преди появата на русокосата чужденка тя се славеше като най-голямата красавица в Деветата пещера, ето защо нямаше нищо чудно в това, че бе намразила Айла от пръв поглед. „Брат ми е щастливец — каза си Джохаран. — Невестата му е изключително красива и със сигурност ще привлече вниманието на доста мъже на Празненствата в чест на Майката… Това едва ли ще се хареса на Джондалар, но какво да се прави.“
Айла го изгледа озадачено и вождът изведнъж се усети, че я зяпа. Той се изчерви, обърна глава настрани и видя, че брат му се приближава към тях, помъкнал тежък чувал, пълен с камъни. Джохаран веднага се завтече да му помогне.