— Сигурна съм, че Джондалар няма да има нищо против да го пази — каза Айла и погледна към годеника си. Той кимна и когато тя стана, за да последва Първата, нареди на Вълчо да остане при него, давайки му незабележими за повечето хора знаци с ръцете си. Лъчите на обедното слънце бяха ослепително ярки и вътрешността на жилището на зеландони бе доста тъмна въпреки множеството запалени лампи. Очите на русокосата жена се адаптираха бързо към сумрака, ала щом Първата започна да говори, зеландони от Четиринайсетата пещера веднага възрази.
— Какво прави тя тук? — попита възрастната жена, сочейки към Айла. — Може да е зеландонийка, но не е зеландони. Тя е външен човек и няма никакви основания да присъства на тази среща!
ДВАЙСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Първата сред служителите на Майката потисна въздишката си. Нямаше никакво намерение да дава израз на раздразнението си и да оставя високата зеландони на Четиринайсетата пещера да тържествува при мисълта, че е успяла да я ядоса. Въпросът на шаманката породи намръщени погледи и гримаси у другите зеландони, а послушникът от Петата пещера с липсващите предни зъби се усмихна самодоволно.
— Права си, зеландони на Четиринайсетата пещера — рече Първата. — Външните хора, които не принадлежат към зеландони, обикновено не се допускат на подобни срещи. Това е сбирка на тези, които имат някакъв опит със света на духовете — онези, които са избрани, и послушниците, които са дали обет и в момента се обучават. Ето защо поканих Айла. Знаете, че тя е знахарка. Тя оказа неоценима помощ на Шевонар — мъжа, който беше стъпкан от зубъра по време на последния групов лов.
— Шевонар умря, така че не зная каква помощ му е оказала, защото не съм го преглеждала — изтъкна шаманката на Четиринайсетата пещера. — Много хора поназнайват туй-онуй за различните лекове и цярове — почти всеки например знае, че върбовата кора лекува някои по-незначителни болежки!
— Уверявам те, че познанията на Айла се простират далеч отвъд приложението на върбовата кора — подсмихна се Първата. — Едно от имената й при предишния й народ — мамутоите — е Дъщеря на огнището на Мамут. Огнището на Мамут са техните зеландони — това са Тези, които служат на Майката.
— Да не би да искаш да кажеш, че тя е зеландони на мамутоите? — повдигна въпросително вежди една възрастна жена с бяла коса и интелигентни очи. — Къде е татуировката й тогава?
— Питаш ме за татуировката й, зеландони на Деветнайсетата пещера? — попита дебелата жена, замисляйки се дали пък шаманката не знаеше нещо, което не бе известно на самата нея. Тя бе доста опитна зеландони, на нея можеше да се разчита и бе научила много неща през дългия си живот. За съжаление артритът й бе причинил страдания през последните години и скоро щеше да дойде моментът, когато нямаше да може да идва на Летните събори. Ако този събор не бе проведен близо до Деветнайсетата пещера, едва ли щеше да успее да дойде.
— Зная за мамутоите — рече жената. — Джерика от ланзадониите живя с тях известно време, когато беше млада и все още пътуваше с майка си и мъжа от огнището й на дългото им пътешествие. Едно лято, преди много години, докато беше бременна с Джоплая, тя имаше известни проблеми и аз й помогнах. Та тя ми разказа за мамутоите. Техните шамани също имат татуировки по лицата си, макар и не съвсем като нашите, ала ако Айла принадлежи към тях, тогава къде е татуировката й?
— Тя е започнала обучението си, ала не е успяла да го завърши, когато е потеглила на път с Джондалар. Не е съвсем като зеландони — по-скоро нещо като послушник — ала с повече знания и умения от повечето ученици. Освен това е била осиновена от Мамут, който е бил техният Първи, защото е видял възможностите й — каза зеландони на Деветата пещера.
— Ти да не й поръчителстваш да стане послушничка? — попита шаманката на Деветнайсетата. При думите й сред присъстващите послушници се разнесе недоволен ропот.
— Засега не — отвърна Първата. — Още не съм я питала дали иска да продължи обучението си.
Айла беше смаяна. Въпреки че нямаше нищо против да говори за знахарство с някои от тях, никога не бе изявявала желание да стане зеландони. Просто искаше да се омъжи за Джондалар и да има деца, а беше забелязала, че малцина от шаманите имаха семейства и деца. Не че не можеха да се оженят, ако го пожелаеха, но явно имаха толкова други грижи като служители на Великата Майка Земя, че нямаха никакво време сами да станат майки.
— Тогава защо е тук? — попита зеландони на Четиринайсетата. — Кичури от сивата й коса се бяха поизмъкнали от кока й. Жената, известна навремето като Золена, си помисли дали да не й каже тактично, че трябва да полага известни грижи за косата си, преди да излезе навън, ала после си каза, че заядливата шаманка едва ли щеше да го приеме спокойно.