— Помолих я да дойде, защото бих искала да ви покажа нещо, което според мен ще ви се стори доста любопитно.
— С животните ли е свързано? — попита скептично друга шаманка. — С животните, които управлява?
Първата се усмихна. Най-накрая някой признаваше, че Айла има необичайни способности, които можеха да са от полза за зеландонийците.
— Не, зеландони от Южното обединение на Двайсет и деветата пещера. За това можем да свикаме друга среща… Не, сега искам да видите нещо друго.
Въпреки че шаманът на Южното обединение на Двайсет и деветата бе помощник на върховната зеландони на Двайсет и деветата, това важеше само в границите на Трите скали. Той бе пълноправен зеландони и Първата бе чувала, че е добър лечител. Ето защо имаше същото право да говори, както и всеки друг от присъстващите шамани.
Айла забеляза, че Първата се обръщаше към другите зеландони с пълните им титли, които понякога бяха твърде дълги, понеже включваха пумите за броене на зеландонийците, но на нея й звучаха прекалено официално. От друга страна, те всички се бяха отказали от личните си имена и бяха „зеландони“, така че различните титли ги индивидуализираха.
Докато живееше в долината, бе отбелязвала с резка на една пръчка всеки ден, който беше прекарала там. Когато се появи Джондалар, вече имаше няколко пръчки, целите в резки. Когато любимият й използва думите за броене, за да пресметне броя на чертичките, и й каза колко време е прекарала в долината, това й се стори вълшебно — толкова вълшебно, че чак беше плашещо. После, когато научи и нея на тези думи, Айла осъзна, че те бяха изключително значими и високо ценени сред зеландонийците, а сега разбра, че за Служителите на Майката бяха по-важни дори от имената им. Освен това употребата им от шаманите им придаваше същността на могъщи символи. Първата направи знак на Джонокол:
— Първи послушнико от Деветата пещера, ще използваш ли пясъка, който ти казах да донесеш, за да изгасиш огъня? А ти, първи послушнико от Втората пещера, ще угасиш ли лампите?
Айла разпозна двамата послушници, които Първата бе помолила за помощ. Те бяха водачите им, когато двамата с Джондалар бяха посетили дълбоката пещера с рисунките на животни по стените в Изворните скали. Тя чу най-различни коментари и въпроси от присъстващите шамани, които подозираха, че Първата бе подготвила нещо драматично. Повечето от по-старите и опитните си придадоха критични изражения — те познаваха техниките и въздействието на представленията от този вид и бяха твърдо решени да не се оставят лесно да ги заблудят.
Когато всички огньове бяха изгасени, единствената причина, поради която в помещението не настъпи пълен мрак, бяха оскъдните слънчеви лъчи, процеждащи се оттук-оттам. Първата прекрасно си даваше сметка, че подобна демонстрация щеше да бъде много по-ефектна, ако се провеждаше през нощта. Това обаче нямаше чак такова значение в случая, защото шаманите веднага щяха да оценят дали видяното имаше възможност или не.
— Иска ли някой да дойде тук и да се увери, че огънят в огнището е напълно загасен? — попита Първата.
Зеландони на Четиринайсетата пещера веднага се отзова. Тя опипа внимателно пясъка и дори зарови пръсти в няколкото по-горещи места, след което се изправи и обяви:
— Пясъкът е сух и малко топъл на места, но няма горещи въглени.
— Айла, ще ми кажеш ли какво ни трябва, за да запалим огън? — обърна се към нея някогашната Золена.
— Имам повечето неща тук — отвърна русокосата жена, изваждайки принадлежностите, с които толкова често беше палила огън по време на пътешествието им с Джондалар. — Не можем без прахан; почти всичко, което се възпламенява бързо, ще ни свърши работа — дървени стърготини или дори изгнила дървесина от някой стар дънер, стига само да е суха и особено, ако е смолиста. Естествено, подпалките също са добри, както и някои по-големи парчета дърво.
Сред насъбралите се отново премина ропот и Първата пак трябваше да се въздържи да не покаже раздразнението си. Мърмореха, че нямали нужда от урок по палене на огън. Всеки знаеше как се прави това — още от съвсем малко дете. „Добре — помисли си тя, усмихвайки се доволно. — Нека си мърморят. Само си мислят, че знаят как се пали огън.“
— Ще запалиш ли огън за нас, Айла? — попита върховната зеландони.
Русокосата жена направи малка купчинка от прахан и подпалки и взе железния пирит в лявата си ръка, а кремъка — в дясната. Сетне ги удари един в друг и изведнъж проблесна искра, която се прехвърли върху праханта и само след миг се превърна в потрепващо оранжево пламъче, което ставаше все по-уверено с всяка изминала секунда.