Неколцина от шаманите вече бяха опитали да запалят огън с помощта на двата камъка и те тъкмо се озоваха в ръцете на следващия, когато Джондалар се появи с допълнително количество огнени камъни. Първата го посрещна на входа, преброи ги и ги подаде на Айла. От този момент нататък упражненията продължиха значително по-бързо. След като всеки от зеландони вече бе запалил огън поне по веднъж, Първата привика послушниците и те също започнаха да се упражняват. Най-накрая зеландони на Четиринайсетата пещера повдигна въпроса, който всички искаха да зададат.
— Какво възнамерявате да правите с тези огнени камъни? — попита тя.
— Още в самото начало с Джондалар си говорихме да ги споделим със сънародниците му — започна Айла. — Уиламар предложи да ги използваме за размяна. Зависи колко ще успеем да открием. Не мисля, че това зависи само от мен.
— Разбира се, че всички ще ти помогнем, ала как смяташ — дали ще има достатъчно, че всяка от пещерите, присъстващи на този Летен събор, да получи поне по един? — попита зеландони. Вече беше преброила камъните и знаеше отговора.
— Не зная колко пещери присъстват на този събор, но според мен камъните ще са достатъчно — отвърна русокосата жена.
— Ако ще се полага по един на всяка пещера, мисля, че е редно огненият камък да бъде поверен на тамошния зеландони — изтъкна шаманката на Четиринайсетата пещера.
— Съгласен съм — кимна зеландони на Петата пещера.
— Освен това смятам, че трябва да запазим този начин за палене на огън в тайна от другите. Представете си какво страхопочитание ще вдъхваме с него. Само си помислете как ще реагира една пещера, когато зеландони запали огън в пълен мрак! — Малките очички на мъжа блестяха.
— Така ще имаме много повече власт и можем да направим церемониите си още по-въздействащи.
— Прав си, зеландони на Петата — подкрепи го шаманката на Четиринайсетата пещера. — Това е страхотна идея.
— А може и да го поверим на зеландони и на дадения вожд — предложи дони на Единайсетата, — за да избегнем евентуалните конфликти. Зная, че на Карея няма да й хареса, ако няма същата власт като мен над тази нова техника.
Айла се усмихна на стройния дребничък мъж, за когото помнеше, че има здраво ръкостискане и самоуверено държание. Той бе лоялен към вожда на пещерата си, което според нея бе достойно за похвала.
— Тези огнени камъни могат да бъдат от голяма полза за всяка пещера, за да се държат в тайна — каза накрая Първата. — Ние сме тук, за да служим на Майката. Отказали сме се от имената си, за да станем едно с нашите сънародници. Винаги трябва да мислим кое ще е най-доброто за нашите пещери. Навярно ще е доста вълнуващо за нас, ако запазим за себе си огнените камъни, ала според мен ползата за цялата общност на зеландониите трябва да натежи над желанията ни. Камъните са костите на Великата Майка Земя. Това е Дар от Нея, който не можем да задържим.
Първата сред служителите на Майката спря и изгледа съсредоточено всеки от шаманите, присъстващи в помещението. Тя прекрасно знаеше, че огнените камъни не могат да бъдат запазени в тайна, дори и да не бяха споделени с когото и да било. На лицата на повечето зеландони бе изписано разочарование и дори известна съпротива и едрата жена бе сигурна, че дони на Четиринайсетата пещера ще възрази.
— Не можете да ги запазите в тайна. — Айла смръщи вежди.
— И защо не? — изсмя се шаманката на Четиринайсетата. — Освен това смятам, че това решение трябва да се вземе от зеландони.
— Вече съм дала няколко на семейството на Джондалар — каза русокосата жена.
— Това хич не е хубаво — въздъхна дони на Петата пещера, — но стореното си е сторено.
— Имаме достатъчно власт и без тях — заяви Първата сред служителите на Майката, — и пак можем да ги използваме по нашия си начин. Най-малкото можем да направим вълнуваща церемония, когато представяме камъните на пещерите. Мисля, че ще е най-въздействащо, ако Айла запали церемониалния огън утре.