Каменните убежища

— Зеландони пазят паметта на поколенията — рече Първата. Тя погледна към послушниците, но русокосата жена усети, че дебелата жена сякаш искаше да включи и нея в разговора. — Част от обучението на послушника се състои в това да запомни древните легенди и сказанията. Те обясняват кои са зеландонийците и откъде са произлезли хората. Запаметяването на тези легенди засилва също така и способността за учене, а послушникът има много неща, които трябва да научи. Нека завършим тази среща с Нейната Легенда — с Песента на Майката.

Тя замълча и се замисли, като че ли търсеше историята в дълбините на съзнанието си. Песента на Майката беше най-значимата от всички древни легенди, защото разказваше за началото. За да стане легендата по-лесна за запомняне, тя бе разказана в рими и стихове, а тези, които имаха музикални способности, често я пееха, като по този начин тя се запечатваше още по-силно в паметта на слушателите. Някои от песните бяха толкова старинни и познати, че само мелодията бе достатъчна, за да извика моментално спомена за съдържанието на историята.

Зеландони от Деветата пещера обаче бе измислила своя мелодия за Песента на Майката и много хора бяха започнали да я харесват. Тя започна да пее без съпровод на какъвто и да е музикален инструмент със силния си, чист и ясен глас:

От хаоса вечен, сред бури и мрак,
роди се великата Майка Земя.
Пробуди се Тя и веднага разбра,
че животът си има висока цена.
Пустотата скърбеше за нея в нощта.
Тя беше единствена. Тя беше сама.

Айла веднага се сети, че беше чувала тази песен, и се присъедини към останалите, за да изпеят последния стих заедно с Първата сред служителите на Майката.

От прахта на рождението си Тя създаде и друг —
блед, сияен приятел — Неин спътник и брат.
Тъй израснаха заедно — двамина в тоз свят,
а щом Тя бе готова, го взе за съпруг.
Вечно заедно бяха — в съюз неделим,
все до нея той беше — бледият й любим.

Русокосата жена си спомняше и края на втория куплет, който също изпя заедно с останалите, но след това се заслуша внимателно, защото искаше да запомни колкото се може по-голяма част от легендата. Тази песен наистина я беше впечатлила и тя обичаше както самата история, така и начина, по който зеландони я пееше. Само звученето на гласа й бе достатъчно да се появят сълзи в очите й. Беше чувала и лозадунайската версия по време на пътешествието им, ала езикът, стиховете и част от съдържанието бяха съвсем различни. Искаше й се да научи Песента на Майката в зеландонийския й вариант, ето защо се концентрира, попивайки всяка думичка, която Първата изричаше.

Отначало щастлива бе Майката с него,
ала ето че облак надвисна над тях
и макар и обляна в любовната нега,
Тя почувства в сърцето си повей на хлад.
Тя обичаше своята скъпа половинка,
ала нещо й липсваше — някой друг в този свят.

И Майката тръгна из мрака студен,
за да търси искрата, пламтяща с живот.
Вихрушки свирепи се опитваха в плен
да я вземат, а хаосът в своя кивот
неведнъж я притегляше с ледни ръце.
Ала Майката имаше храбро сърце.

Джондалар й бе повторил няколко стиха, докато пътешестваха, но Айла никога не бе чувала нещо, което да се сравни с драматизма и въздействието на изпълнението на зеландони на Деветата пещера.

Тя извлече от хаоса животворния извор
и избяга, заченала тайнствена сила.
Пустотата и сухата, безплодна Земя
очакваха с радостен трепет деня,
във който животът щеше да се роди.
Накрая от бликналите родилни води

преляха реки, езера и морета,
заливайки всичко — оттогава дървета
растат по Земята, а треви и цветя
избуяха от всяка капка вода.
Те промениха изцяло света
и Земята покри се със зеленина.

Сред неистови напъни, бълвайки огън,
Тя се гърчеше в болка, раждайки нов живот.
Кръвта й във спечена пръст се превърна,
но накрая усилията й дадоха плод;
на бял свят появи се сияйно дете —
първа радост за Майката. Красиво момче.

В миг пейзажът познат рязко се промени
— планини непристъпни извисиха снаги
и Тя го закърми с исполински гърди.
То тъй силно боза, че пламтящи искри
разхвърчаха се вред и горещото мляко
чак пътека проряза насред небесата.

Той игрив бе и весел. Голям и умен израсна.
Светлината запали и прогони тъмата.
Тя му даваше всичко — цялата си любов,
а синът й растеше — умен, силен,
готов да се впусне сърцато в житейския лов.
Тъй порасна. Момчето се превърна в младеж.

Това бе любимата й част. Напомняше й за собствения й живот, а стиховете за момчето за малко не я разплакаха, пробуждайки спомените за собствения й син, когото безвъзвратно бе загубила.