Тя бе взела от хаоса животворния извор,
ала ето че тъмната ледена пустош
хвърли черните мрежи на свойта съблазън
и младежа се опита да впримчи във тях.
Майката го даряваше с цялата си любов,
но той искаше друго — да се скита и странства,
по широкия свят да пътува и ходи,
и незнайни и знайни земи да преброди.
Ето как, съблазнен от злия хаос изконен,
юношата избяга, дордето Майката спеше;
вихърът го понесе, сякаш бе лист отронен,
и запрати го в мрака беззвезден навеки.
Тъй сияйният син на Великата Майка
попадна под черната власт на тъмата,
и впримчен навеки в капана жесток,
неспособен той беше да се изплъзне от мрака,
а и хаосът нивга нямаше да го пусне —
никога — колкото и да беше изкусен.
Също както Брод бе отнел детето й. Зеландони разказваше историята толкова добре, че Айла се разкъсваше от тревоги за Майката и скъпия й син. Тя се наведе напред, готова да попие всяка дума.
Но щом мракът го сграбчи в ръцете си ледени,
Майката се пробуди и мигом всичко разбра.
За да върне Тя своя сияйни-скъп син,
се обърна за помощ към приятеля бледен —
щом разказа му всичко, старият й любим
незабавно откликна на печалния зов —
не бе забравил той за нейната любов.
Сломена от мъка и останала без сили,
на момъка спасението Тя нему повери.
Сетне легна да отдъхне — морна, скръбна, унила, —
а приятелят стрелна се към черната сила
и се вкопчи във нея с люта ярост и гняв.
Русокосата жена въздъхна тежко и се огледа. Не беше единствената, погълната от историята. Вниманието на всички бе съсредоточено върху дебелата жена.
Духът му беше силен, а схватката — дълга.
Сияйният любим даде всичко от себе си.
Битката бе жестока, ала щом притъпи
той бдителността си и притвори за миг
окото си бледо, всичко бе предрешено —
мракът пропълзя мълниеносно до него
и открадна сияйната му светлина от небето.
Горкият възлюбен! Това беше краят!
Светлината му щеше да помръкне след миг
и щом мракът се спусна, Тя пробуди се с вик
и се хвърли във боя, настървена и зла,
спасявайки другаря си от вечната тъма.
Но уви! Момъкът беше още във плен
на вихъра зъл и мрака студен.
Хаосът вечен протегна ръце и скова
в леден мраз майчиното сърце.
Цветята, дърветата и всички треви
под леден покров превиха снаги
и Земята превърна се в снежна пустиня —
богинята нявгашна стана робиня,
превита под тежкия, смазващ хомот
на черна покруса и безсмислен живот.
Ала тъкмо преди да рухне съвсем
под ужасното бреме на този ярем,
Тя протегна отново ръце към живота,
който беше родила, превъзмогна теглото,
и надеждата пламна отново в гърдите,
млечна диря прорязали чак до звездите.
Не — тя нямаше нивга да се предаде!
Бе готова на всичко за свойто дете!
Бледият й любим се приготви отново
да се хвърли във смъртен бой със оногова,
който бе похитил лъчезарния син
на Великата Майка, но вече самин
той не беше — двамина нападнаха смело
злосторника подъл и се биха умело
и храбро, дордето накрая успяха
да изтръгнат детето от мрачния шатър
на вихъра зъл и тъй светлината
на момчето отново окъпа Земята.
Но уви! Откъде можеше Тя да знае,
че моментът на радост ще е толкоз нетраен?
Мракът злокобен не бе победен.
Той се хвърли отново във бой настървен,
сграбчи в миг лъчезарния, наивен младеж
и задърпа със ледени, силни ръце,
жаден за светлината на доброто сърце.
Майката го закриляше — нямаше да отстъпи,
мракът теглеше силно, Тя държеше сина си.
На живот и на смърт — люта беше борбата.
Изведнъж Тя притисна врага до стената,
след което успя да го отблъсне и — чудо! —
злият вихър побягна и от взор се изгуби.
Светлината отново окъпа света
в чудни багри и грейна навред утринта.
Ала тази победа също бе краткотрайна —
на деня дойде краят и детето сияйно
бе захвърлено пак в ледения затвор
на изконния хаос, под злия му взор —
тъй тъмата завърна се с мощен отпор.
По страните на Айла се стичаха сълзи и тя усети как сърцето й отново, се свива от болка както от мисълта за сина й, който бе принуден да остане в Клана, така и от състрадание към скръбта на Майката.
Великата Майка със болка в сърцето
най-накрая разбра, че навеки детето
е отнето от нея и няма надежда
да възвърне от хаоса свидната рожба.
Затова тя отново зачена живот
от искрата живителна, даряваща с плод.