Щом бе вече готова, водите, родилни
пак с цветя и дървета покриха Земята
и животът отново избуя сред обилна
и зелена растителност, украсила полята.
Ала Майката още бе в плен на скръбта си —
безутешните сълзи родиха росата,
що краси неизменно всяка сутрин тревата.
Всяка капка блестеше с багрите на дъгата.
Най-накрая настъпи мигът съдбоносен —
мощен тътен и гръм разлюляха недрата
недостъпно дълбоки и от лоното свято
се родиха Децата — Рожбите на Земята.
Айла беше сигурна, че никога вече няма да възприема утринната роса по начина, по който бе гледала на нея преди. Отсега нататък всеки път, щом я видеше, щеше да си спомня за сълзите на Майката.
Всички бяха различни — ту големи, ту малки;
някои ходеха, други в небето летяха,
трети плуваха, а пък четвърти пълзяха.
Ала всяко от тях съвършено бе —
всяко тяло криеше в себе си съвършена душа
и модел представляваше за вечността —
преповтаряйки облика свой във света.
Всички птици и риби, и други животни,
щяха вечно да бъдат до Великата Майка —
да бродят из тези земи доживотно,
населявайки просторите на Майката Земя.
Тъй Тя нямаше вече да бъде сама.
Русокосата жена вдигна очи и забеляза, че Първата сред служителите на Майката я гледа. Смути се и отмести очи встрани, а щом отново погледна към нея, дони вече не я наблюдаваше.
Всички те бяха нейни чеда и я изпълваха с гордост,
ала малко по малко изцеждаха животворната течност
и накрая, когато остана съвсем малко от нея,
тя използва последните капчици жизнена сила
и поиска дете, за да помни то
кой сътворил е света и което
да търси от нея любов и закрила.
По този начин Първата жена бе сътворена
и с даровете два на оцеляването бе дарена.
Първият бе животът — и както Майката Земя,
и тя пробуди се знаеща, че той си има цена.
Другият бе дарът на възприятието и учението —
дарът на мъдростта и на проникновението.
Тъй Първата жена узна как да живее,
как да бъде мъдра и как да оцелее,
а също и как мъдростта си да предава
на всички от рода си, които заслужават.
Но силата на Майката беше към своя край
и волята си тя разбули най-накрай —
да предаде на всичките свои деца
на живота Духа беше нейната мечта.
И Тя стори тъй, че всяко нейно дете
нов живот да създава и тъй да расте
на свой ред и плодът на всички твари в света.
Жената бе също благословена с това.
Но тя беше единствена. И напълно сама.
Великата Майка мигом туй осъзна.
Тя тозчас припомни си своята самота,
любовта на приятеля си и нежните ласки,
и използва последната жива искра,
за да вдъхне отново живот — на мъжа.
Тъй, създала един за друг мъжа и жената,
Тя със дом ги дари — и този дом бе Земята.
Водата и сушата — всичко, що бе сътворено
да използват грижливо бяха те задължени.
Най-накрая реши да ги дари с един дар,
с който не бе награждавала ни човек, нито звяр.
На насладата дарът беше туй — да познаят
радостта от телата си, пламнали в страст.
Стори Майката тъй, че да се желаят,
да се обичат и тръпнат в любовен екстаз.
След този последен дар тя се оттегли,
за да потърси заслужен покой.
А децата на Земята заживяха блажено
във радост и мъка, във студ и във зной.
Последните два стиха пообъркаха Айла. Те сякаш нарушаваха схемата на песента и тя се зачуди дали нещо не липсваше. Когато погледна към зеландони, видя, че жената отново я наблюдава и това я накара да се почувства неудобно. Сведе поглед, ала щом вдигна очи, Първата още я наблюдаваше.
Щом срещата завърши и хората се разотидоха, някогашната Золена се приближи до русокосата жена и й рече:
— Трябва да отида до лагера на Деветата пещера. Ще имаш ли нещо против, ако повървя с теб?
— Не, разбира се, че не — отвърна Айла.
Двете повървяха мълчаливо известно време. Русокосата жена все още се намираше под въздействието на легендата, а Първата очакваше с интерес реакцията й.
— Това беше прекрасно, зеландони — каза най-накрая Айла. — Когато живяхме в Лъвския бивак, от време на време някой правеше музика, пееше или танцуваше. Някои хора имаха прекрасни гласове, ала никой не може да се сравнява с теб.
— Това е дар от Майката — отвърна по-възрастната жена. — Просто съм родена с него. Легендата за Майката е известна като Песента на Майката, понеже някои хора обичат да я пеят.