— Джондалар ми изрецитира малко от Песента на Майката, докато пътувахме насам — рече Айла. — Каза ми, че не може да си я спомни цялата, но някои от думите му не бяха същите като твоите.
— В това няма нищо странно — кимна зеландони. — Тя се пее по различен начин. Сигурно я е научил от стария зеландони — аз също съм я запомнила от него, — ала някои шамани я променят. В това няма нищо лошо, стига да не изменя съдържанието и да запазва ритъма и римите. Ако промяната е добра, хората я запомнят, а ако не е, бързо я забравят. Направих моя вариант, защото така ми харесва повече, ала това не означава, че не може да се пее и по други начини.
— Мисля, че повечето хора пеят същата песен като теб, но ще ми кажеш ли какво означават думите „ритъм“ и „рими“? — поинтересува се русокосата жена. — Не мисля, че Джондалар ми ги е обяснявал някога.
— Едва ли — усмихна се другата жена. — Пеенето и разказването на истории не са сред най-силните му страни, макар че в интерес на истината трябва да призная, че вече разказва много по-добре приключенията си.
— При мен е същото — сподели чистосърдечно Айла. — Мога да запомня една история, ала не зная как да я изпея. Това обаче не ми пречи да й се насладя, когато я чуя.
— Ритъмът и римите помагат на хората да запомнят по-лесно — обясни зеландони. — Ритъмът е чувството за движение. Той те носи напред, все едно вървиш с равномерен ход. А римите са думите, които звучат по сходен начин. Те допълват ритъма, но също така и помагат да си спомниш следващите думи.
— Лозадунаите имат подобна Легенда за Майката, но тя не ме развълнува като твоето изпълнение. Въпреки това я запомних.
Първата сред служителите на Майката спря и я изгледа изпитателно:
— Запомнила си я? Та лозадунаите имат различен език!
— Да, но не чак толкова — вдигна рамене Айла. — Всъщност прилича доста на зеландонийския и не ми беше трудно да го науча.
— Някои хора не мислят така — усмихна се дони. — Колко време прекара при лозадунаите?
— По-малко от месец. Джондалар искаше да прекосим по-бързо ледника, за да избегнем пролетното топене — обясни. — Всъщност топлият вятър задуха едва през последния ден, но пак ни причини доста неприятности.
— Научила си езика им за по-малко от месец?
— Все още правя много грешки, ала успях да запомня някои от легендите им. Опитах се да запаметя Легендата за Майката… Много бих искала да се науча да я пея като теб.
Първата я изгледа продължително, след което кимна и рече:
— Ще бъда щастлива да ти помогна.
Докато вървяха, Айла се замисли отново за Легендата, особено за онази част, която й напомняше за Дърк и за нея. Бе сигурна, че разбира как се е чувствала Великата майка, когато е трябвало да се примири с обстоятелството, че Нейният син е отнет завинаги от Нея. Рожбата й ужасно й липсваше и тя очакваше с нетърпение раждането на новото си дете — детето на Джондалар. Припомни си някои от стиховете, които току-що беше чула, и закрачи с ритъма на Песента, докато си я рецитираше наум.
Спътницата й забеляза промяната в темпото им, хвърли бърз поглед към Айла и се усмихна. „Това момиче принадлежи на зеландони“ — каза си.
Когато стигнаха до лагера, Айла спря и попита:
— Защо в последния куплет има два стиха накрая, вместо само един?
— Хората често ме питат за това — отвърна шаманката. — Истината е, че не зная отговора. Винаги е било така. Повечето хора смятат, че това е подходящ начин да се отбележи краят на Песента — един стих за завършек на последната строфа и един за финала на цялата Легенда.
Русокосата жена кимна. Зеландони не знаеше дали това означава, че събеседницата й просто е приела обяснението, или наистина го беше разбрала. Повечето послушници никога не задаваха подобни въпроси. Да, жената, която бе довел Джондалар, определено принадлежеше към зеландони.
Повървяха още малко. Айла забеляза, че слънцето се е снижило до западния хоризонт. Съвсем скоро щеше да се здрачи.
— Мисля, че срещата мина добре — рече Първата сред служителите на Майката. — Зеландони са впечатлени от метода ти за палене на огън и аз дълбоко оценявам готовността, с която сподели тайната си с нас. Ако намерим достатъчно огнени камъни, съвсем скоро всички ще се научат да палят огън. А ако не успеем… знам ли? Навярно ще е най-добре, ако ги използваме само за някои специални церемонии.
Русокосата жена се намръщи.
— А какво ще стане с тези, които вече имат огнени камъни, както и с тези, които намерят такива? — попита.
— Можеш ли да им забраниш да ги използват?