Шаманката спря и погледите на двете жени се срещнаха.
— Права си — въздъхна. — Не мога. Мога да ги помоля да не ги използват, ала не мога да им забраня. Предполагам, че просто съм разсъждавала на глас за някаква идеална ситуация, каквато всъщност няма. Няма да стане — особено след като всеки знае как да запали огън по този начин. — Първата направи кисела гримаса. — Когато зеландони на Петата и Четиринайсетата пещера предложиха да запазим твоята техника в тайна, те просто изразиха на глас онова, което повечето от нас желаят, включително и аз. Наистина, така церемониите ни щяха да станат още по-впечатляващи, но не можем да скрием това от хората — завърши дони.
Двете отново продължиха напред.
— Няма да планираме брачната церемония, докато не се проведе първият лов. Всички пещери ще вземат участие в него — продължи зеландони. — Хората го очакват с голямо нетърпение, защото вярват, че ако се окаже успешен, следващата година ще бъде добра, а неуспехът предвещава лош късмет. Зеландони ще проведат търсене на дивеч. Понякога това помага. Ако наблизо има стада, добрият търсач помага да се открие местоположението им, ала дори най-способният търсач не е в състояние да открие дивеч, ако го няма.
— Навремето помагах на Мамут в едно такова търсене — сподели Айла. — В началото беше доста изненадващо за мен, ала явно имах някакви способности.
— Участвала си в търсене с Мамут? — удиви се зеландони. — Разкажи ми повече.
— Трудно е да се обясни, но беше нещо като птичи полет над земята, само дето нямаше никакъв вятър… и земята не изглеждаше точно същата.
— Би ли искала да помогнеш на зеландони? — попита шаманката. — Имаме неколцина търсачи, ала винаги е по-добре да са повече.
— Бих искала…, но… просто не желая да бъда зеландони — въздъхна русокосата жена. — Искам да се омъжа за Джондалар и да имам деца.
— Щом не искаш, няма да го правиш. Никой не може да те накара, Айла, но ако търсенето доведе до успешен лов, брачната церемония ще бъде сполучлива и ще донесе късмет, щастие и дълъг семеен живот на двойките, венчали се на нея.
— Да, предполагам, че мога да опитам, но не зная дали ще успея — отвърна колебливо Айла.
— Не се притеснявай — успокои я дони. — Никога не се знае. Важното е човек да се опита.
Докато вървяха, шаманката си мислеше колко е важно да привлече тази жена в лоното на зеландони. Айла имаше твърде много дарби и способности и задаваше въпроси, които бяха над нивото на останалите зеландонийци. Не успееха ли да я приобщят към зеландони, тя можеше да разбуни духовете и да създаде доста неприятности, а това не биваше да се допуска.
ДВАЙСЕТ И ПЕТА ГЛАВА
Когато стигнаха, Вълчо веднага се втурна да ги посрещне. Щом го зърна да се приближава, Айла веднага се приведе напред, за да не я събори, ако се хвърли отгоре й, като същевременно му даде знак да спре. Хищникът веднага се подчини, макар че изглеждаше така, сякаш едва се контролираше. Русокосата жена приклекна до него и му позволи да оближе врата й, докато галеше гъстата му козина, след което се изправи. Вълчо вдигна муцуна към нея, а тя го хвана с две ръце за главата и се вгледа в изпъстрените му със златисти точици очи.
— И аз те обичам, Вълчо, ала понякога се чудя защо ти ме обичаш толкова много — рече. — Дали само защото ме смяташ за водач на глутницата си, или има и нещо повече?
— Ти му заповядваш да те обича, Айла — каза Първата, — и обичта, която налагаш, не може да бъде отхвърлена.
Айла я изгледа учудено:
— Как е възможно да му заповядвам такова нещо?
— Ти си господарката на този вълк — обясни едрата жена. — Той се чувства задължен да ти достави удоволствие заради любовта, която изпитва към теб. Не казвам, че се опитваш да го подлъгваш или съзнателно го караш да се държи по този начин, но се получава така. Тези, които те обичат, Айла, те обичат истински. Виждам го при животните ти, виждам го и в Джондалар. А него добре го познавам. Той никога не е обичал някого така, както обича теб, и никога няма да обича по този начин. Навярно се дължи на това, че се раздаваш толкова безрезервно и открито, или пък е дар от Майката. Ти винаги ще бъдеш обичана, ала не забравяй, че трябва да внимаваш с даровете на Майката.
— Защо хората казват така, зеландони? — попита Айла. — Защо трябва да се тревожим за даровете на Майката? Те не са ли нещо хубаво?
— Може би защото са нещо прекалено хубаво — рече зеландони. — Или пък защото са прекалено силни. Как би се чувствала, ако някой ти даде нещо много ценно?
— Иза ме научи, че всеки дар поражда задължение — отвърна русокосата жена. — Трябва да дадеш на човека нещо със същата стойност.