— Ако не го знаят много хора, можем да поднесем тази новина като изненада за всички на твоята брачна церемония — предложи Първата сред служителите на Майката. — Има специални слова, които могат да бъдат включени в ритуала, ако жената вече е благословена.
— Мисля, че това ще ми хареса — каза Айла. — Спрях да отбелязвам лунните си периоди, откакто кървенето ми спря, ала се чудя дали да не започна отново да отбелязвам дните до раждането на бебето ми. Джондалар ме научи как да използвам зеландонийските думи за броене, но не зная дали ще мога да броя до толкова много.
— Смяташ ли думите за броене за трудни, Айла? — попита зеландони.
— Не. Харесват ми — отвърна тя. — Макар че Джондалар ме изненада първия път, когато ги каза пред мен. Само като погледна резките върху пръчките, с които отбелязвах всеки изминал ден, той разбра колко време съм прекарала в долината. Каза ми, че му било по-лесно, защото бях отбелязала с допълнителна чертичка дните, когато започваше лунният ми период, за да бъда готова за него — той ми пречеше да ловувам, понеже животните ме надушваха отдалеч. След известно време забелязах, че кървенето ми винаги започва, когато чезнещата луна достигне същата форма, така че нямах нужда от чертичките, но въпреки това продължих да ги слагам. Не винаги можеш да видиш луната, ако е облачно или има буря…
Шаманката си помисли, че тъкмо започваше да привиква към това, което русокосата жена непрекъснато й поднасяше, когато чутото отново я изуми. Да отбелязваш дните, когато кървиш, и да ги свържеш с лунните фази бе невероятно постижение за сам човек!
— Би ли искала да научиш още думи за броене, както и различни начини да ги използваш, Айла? — попита тя. — Те могат да се използват, за да знаем кога да очакваме промяна в сезоните например, преди тази промяна да стане видима, както и да знаеш кога горе-долу ще се роди бебето ти.
— Да, с удоволствие бих научила тези думи — усмихна се Айла. — Научих се да отбелязвам времето с резки от Креб, макар че според мен малко го притеснявах, когато го правех. Повечето жени — че и мъже — от Клана не могат да броят след три. Креб отбелязваше дните с резки, защото беше мог-ър, но не знаеше никакви думи за броене.
— Ще ти покажа как да броиш и по-големи числа — рече Първата. — Мисля, че е най-добре да родиш децата си сега, докато си млада, защото може да не ти се иска да се грижиш за малки деца, когато остарееш. Кой знае какво ще ти дойде наум.
— Не съм толкова млада, зеландони — възрази русокосата жена. — Мога да преброя, че съм на деветнайсет години, ако Иза е права за това на колко години съм била, когато са ме намерили.
— Определено изглеждаш по-млада за възрастта си — рече шаманката, намръщвайки се за момент. — Това обаче няма значение. Важното е, че имаш преднина — промърмори почти на себе си, след което продължи мисълта си наум: „Тя вече е изкусен лечител и няма нужда да усвоява това, преди да стане зеландони.“
— Преднина за какво? — учуди се Айла.
— За… — запъна се Първата — …за семейството си, понеже животът вече е започнал. Надявам се обаче да нямаш твърде много деца. Имаш добро здраве, ала многото деца изтощават жената и я състаряват прекалено бързо.
Айла имаше натрапчивото усещане, че зеландони не желае да я посвети в размишленията си и поради тази причина каза нещо различно от онова, за което си мислеше. Това си беше нейно право. Тя можеше да премълчи онова, което занимаваше ума й, ала това я накара да се запита защо ли Първата бе постъпила така.
Когато влязоха в лагера, вече се беше здрачило. Приближиха се до продълговатия изкоп, където гореше огънят, и хората веднага ги поздравиха и им предложиха храна. Айла внезапно осъзна, че е гладна — следобедът бе дълъг и изнурителен. Зеландони се нахрани заедно с тях и реши да пренощува в лагера на Деветата пещера. Щом приключиха с вечерята, някогашната Золена започна да обсъжда предстоящия лов и търсенето с Мартона и Джохаран. Спомена, че и Айла ще се присъедини към търсачите, от което на русокосата жена не й стана много приятно. Не искаше да става една от служителите на Майката, но обстоятелствата явно я тласкаха точно в тази посока. Това никак не й харесваше.
— Искам да отидем по-рано там — каза Джондалар на следващата сутрин, когато излязоха навън. В ръцете си държеше купа ментов чай, приготвен от Айла. От купата се вдигаше ароматна пара. Той дъвчеше края на тръстиковото стъбло, което любимата му бе обелила за него, за да почиства зъбите си. — Трябва да наглася мишените и да измеря разстоянията.
— Добре, но първо трябва да видя как са Уини и Рейсър — заяви Айла. — Вчера почти не съм ги виждала. Защо не отидеш сам и да приготвиш нещата, а аз ще взема Вълчо с мен и ще се срещнем по-късно.