— Не се бави много. Хората ще се съберат рано, а аз наистина искам да им покажа какво можеш да правиш. Едно е да гледат как аз хвърлям копието на дълго разстояние, ала съвсем друго — когато видят, че една жена може да го запрати по-далеч от всеки мъж с помощта на копиехвъргача. Това вече би ги заинтригувало — рече Джондалар.
— Ще гледам да дойда възможно най-бързо, ала първо искам да разреша конете и да прегледам окото на Рейсър. Изглежда ми зачервено, сякаш нещо е попаднало в него. Може да се наложи да го лекувам.
— Ами ако е нещо сериозно? — загрижи се синеокият мъж. — Искаш ли да дойда с теб?
— Не ми изглежда толкова зле — каза тя. — Сигурна съм, че ще се оправи бързо. Просто трябва да го погледна. Ти върви, а аз няма да се бавя.
Джондалар кимна, изпи остатъка от чая си и се усмихна.
— Твоят чай винаги ме кара да се чувствам по-добре — рече той.
— Да, освежава дъха и ободрява тялото — кимна любимата му. Всяка сутрин му поднасяше чай и обелено тръстиково връхче и той бе започнал да харесва този ритуал. — Забелязах го, когато ми се гадеше сутрин — от него винаги ми ставаше по-добре.
— Още ли имаш такива пристъпи? — поинтересува се Джондалар.
— Не, вече не, но забелязах, че коремът ми е станал по-голям.
Мъжът се усмихна.
— Харесвам по-големия ти корем — каза и я прегърна през раменете, а с другата си ръка погали корема й. — А още повече ми харесва с това, което е вътре в него.
Тя му се усмихна.
— И при мен е същото.
Той я целуна нежно.
— Това, което ми липсва най-много от пътешествието ни, е, че можехме да спираме, където си поискаме, и да споделяме насладите по всяко време. Сега все изниква нещо за вършене и не е лесно да правим това, което искаме, във всеки момент, когато го искаме — той зарови устни в ямката на шията й и отново я целуна. — Трябва ли наистина да ходя на тази демонстрация толкова рано… — добави с дрезгав глас.
— Да, трябва — засмя се Айла. — Но ако искаш да останеш…
— Не, права си — въздъхна синеокият красавец. — Ще се видим по-късно.
Джондалар пое към главния лагер, а тя подсвирна на Вълчо, който веднага откликна на зова й, и двамата отидоха при конете. Щом ги усетиха, Уини и Рейсър зацвилиха радостно и се доближиха дотолкова, доколкото им позволяваха въжетата, с които бяха завързани за дърветата. Русокосата жена побърза да ги освободи и забеляза, че едното въже се е омотало в бодливите храсти. „Май ще е по-добре да измисля някакви ограждения“ — помисли си, докато го размотаваше от храста и почистваше бодлите, полепнали по него.
Конете се доближиха до нея и докато пръхтяха възбудено, Айла успя да прегледа окото на Рейсър. Наистина беше малко зачервено. Започна да разчесва Уини и когато хвърли поглед настрани, видя, че Рейсър гони Вълчо. След малко ролите се смениха и Вълчо стана преследвачът. Тя ги загледа с умиление. Щом вълкът настигна жребеца, той забави ход и го остави да мине напред, след което ролите отново се смениха. Беше ясно, че животните си играят — и двете бяха мъжки екземпляри, които кипяха от сили и енергия, — и това им доставяше голямо удоволствие.
Айла се усмихна и продължи да разчесва козината на кобилата. Бременността на Уини също започваше да си личи, но засега поне беше в добро здраве. „Дано всичко мине благополучно“ — каза си жената и се огледа наоколо. Рейсър си пасеше тихо и кротко, но Вълчо не се виждаше никакъв. Явно отново се бе отправил на някоя от изследователските си експедиции. Айла подсвирна на жребеца и Рейсър веднага надигна глава и закрачи към нея. В същия момент някой изсвири по същия начин. Русокосата жена и жребецът се огледаха изненадано и Айла забеляза някакво момче, което вървеше към нея.
Не го познаваше и се зачуди какво ли искаше и защо бе имитирало сигнала, с който викаше жребеца. Когато наближи, Айла си каза, че навярно е на девет-десет години, след което забеляза, че едната му ръка изглежда по-къса от другата и виси малко вдървено, сякаш момчето не може да я контролира. Това я накара да се сети за Креб, чиято ръка бе отрязана от лакътя, когато бил съвсем малко момче, изведнъж изпита съчувствие към непознатото дете.
— Ти ли подсвирна? — попита го.
— Да.
— Защо го направи?
— Никога преди не съм чувал някой да подсвирва по този начин — каза момчето — и веднага ми се прииска да видя дали ще мога да го направя и аз.
— Успя — рече му Айла. — Търсиш ли някого?
— Не — вдигна рамене хлапето.
— Какво правиш тук?
— Просто обикалям. Казаха ми, че тук имало коне, но не знаех, че някой е направил лагер на това място. Не ми казаха за това. Всички останали са покрай Средния поток.