— Радвам се да чуя това — каза синеокият мъж, насочвайки вниманието си към хлапето — и съм сигурен, че Ланидар ще ни помага.
Момчето се успокои и Айла се усмихна на любимия си.
— Ланидар дойде да види демонстрацията. Какви мишени си приготвил? — попита тя, докато вървяха към насъбралата се тълпа — предимно мъже, някои, от които сякаш щяха да си тръгнат всеки момент.
— Нарисуван елен върху кожа, привързана за наръч трева — рече той.
Айла извади копиехвъргача и едно копие, докато се приближаваха към множеството, и щом зърна мишените, се прицели и метна оръжието. Изсвистяването на копието във въздуха мигом привлече вниманието на неколцина, ала щом тежкият му връх се заби в първата кожа, всички насочиха погледи натам. Тя направи още няколко демонстрации и въпреки че неподвижните мишени не бяха кой знае колко трудни за улучване, те никога не бяха виждали жена да мята копие на такова разстояние. Хората постепенно започнаха да осъзнават, че всеки би могъл да овладее копиехвъргача.
Момчето явно разбираше това. То вървеше малко встрани от високата жена със смешния изговор, защото се опасяваше да не би присъствието му да я изнервя, ала сега се приближи и я докосна по ръката.
— Защо не кажеш на вълка да намери някой заек или друго животинче? — предложи Ланидар.
Айла му се усмихна и направи знак на вълка. Множеството, което се бе струпало тук, навярно бе прогонило всичкия дивеч, ала ако бе останало нещо, Вълчо със сигурност щеше да го намери. Хищникът се втурна през полето, стряскайки неколцина от присъстващите, но повечето вече бяха чували за чужденката с месоядния звяр и не бяха толкова изненадани.
Един мъж се приближи към Джондалар и го попита колко далеч може да метне копието с помощта на нововъведението, но той му отвърна, че са изстреляли всички копия и трябва да си ги върнат, за да ги използват отново. Годеникът на Айла заедно с неколцина мъже тъкмо бяха започнали да ги събират, когато тя забеляза, че Вълчо е намерил нещо. Изведнъж бяла яребица изпърха с криле от една туфа храсти нагоре по склона, недалеч от мишените. Айла предвидливо бе заредила в копиехвъргача едно от по-леките копия, които използваха за птици и дребни животни.
Тя запрати копието с мълниеносно движение на ръката си и то изсвистя във въздуха, улучвайки безпогрешно тлъстата птица. Тя изкряска и тупна на земята. Тази демонстрация убеди окончателно хората в ефективността на новото изобретение.
— Колко далеч може да мята? — попита същият мъж, който бе разпитвал Джондалар за обсега на оръжието.
— Питай нея — посочи той Айла.
— Зависи какво те интересува — максималната дължина на полета или поразяване на мишена — каза жената.
— И двете — рече мъжът.
— Ако искаш да видиш колко далеч ще отиде копието с помощта на копиехвъргача, имам по-добра идея — усмихна се загадъчно Айла и се обърна към момчето. — Ланидар, би ли показал на тези хора как можеш да мяташ копие?
Момчето се огледа малко срамежливо наоколо, ала жената знаеше, че не е толкова стеснителен — все пак не се притесняваше да й задава въпроси, когато се срещнаха. Ланидар я погледна и кимна.
— Можеш ли да си спомниш как хвърли копието преди? — попита го тя.
Хлапето отново кимна.
Айла му даде копиехвъргача и едно от по-леките копия; бяха й останали само две. Отначало Ланидар бе малко несръчен, докато зареди копието с по-късата си ръка, ала накрая се справи. После замахна с лявата си ръка, повдигайки малко задната част на копиехвъргача, за да увеличи дължината на полета, и изстреля копието. То измина едва половината от разстоянието, което бяха прелетели копията на Айла и Джондалар, но въпреки това всички бяха впечатлени, защото никой не бе очаквал едно момче, още повече сакато, да запрати копието толкова далеч.
Тълпата взе да нараства и вече никой не искаше да си ходи. Мъжът, който се интересуваше от обсега на оръжието, пристъпи напред и се вгледа в момчето. Забеляза украсата по туниката му и малката огърлица на врата му и поклати невярващо глава.
— Та това момче е от Деветнайсетата пещера! — възкликна. — Вие пристигнахте съвсем скоро, кога го научихте да използва изобретението ви?
— Тази сутрин — отвърна Айла.
— Той успя да хвърли копието толкова далеч, при положение, че се е научил тази сутрин? — смая се мъжът.
Русокосата жена кимна.
— Да. Разбира се, още не се е научил да поразява мишени, но и това ще стане след известно време. Единственото, което му трябва, са желание и много упражнения.
На устните на Ланидар грееше усмивка, погледът му беше изпълнен с такава гордост, че Айла също се усмихна. Той й върна копиехвъргача и тя зареди ново копие в него, след което замахна и го запрати с цялата си сила. Всички присъстващи проследиха със смаяни погледи как метателното оръжие описва красива дъга във въздуха и се приземява далеч зад мишените на Джондалар. Всички бяха толкова заети да наблюдават копието, че малцина забелязаха второто копие, което Айла метна. То се заби в една от мишените и няколко души веднага обърнаха глави натам, за да видят как дървеният ствол сгърчи от шията на нарисувания елен.