— Ето яребицата ти — каза момичето, подавайки й птицата, от чието тяло стърчеше тънкото копие. — Какво ще правиш с нея?
— Ами, след като поканих няколко души да хапнат заедно с нас утре сутринта, сигурно ще им я сготвя.
— Кого си поканила? — попита Мартона.
— Жената, с която говорих преди малко.
— Мардена? — възкликна изненадано Фолара.
— Да — кимна русокосата жена. — Заедно със сина й и майка й.
— Тях никой не ги кани, с изключение на обществените празненства, естествено — каза Фолара.
— Защо? — намръщи се Айла.
— Сега като се замислих, май не съм съвсем сигурна — рече Фолара. — Мардена страни от хората. Според мен или се самообвинява, или си мисли, че хората я обвиняват за ръката на сина й.
— Някои хора наистина го правят — допълни Мартона — и момчето може да не си намери съпруга, когато порасне. Майките ще се страхуват, че ще привлече духовете на уродливостта в семейството си.
— И тя влачи детето със себе си навсякъде, където ходи — поясни Фолара. — Май се страхува, че другите момчета ще му се нахвърлят, ако го остави само, и най-вероятно е права. Не мисля, че той изобщо има приятели. Майка му не му дава възможност да се сприятели с някого.
— И аз се замислих над това — каза Айла. — Тя ми изглежда прекалено загрижена за него. Сигурно си мисли, че деформираната му ръка ограничава възможностите му, но според мен най-голямото ограничение идва не от ръката, а от майката. Тя не иска да му даде шанс да се захване с каквото и да било, ала детето все ще трябва да порасне някой ден.
— Защо избра точно него да хвърли копието, Айла? — попита Мартона. — Човек би си казал, че го познаваш.
— Някой му казал, че над лагера ни — на Горната ливада, както рече Ланидар — имало коне и той решил да дойде да ги види. Бях там и така се запознахме. Мисля, че е искал да се отдалечи малко от тълпата или от майка си, ала този, който му е споменал за конете, не му казал нищо за лагера ни. Зная, че Джондалар и Джохаран бяха казали на хората да стоят далеч от конете, ето защо си мисля, че този, който е подбудил момчето да отиде да ги види, е искал да му погоди номер. Аз обаче нямам нищо против някой да ги гледа — просто не желая хората да ги възприемат като ловни обекти. Уини и Рейсър вече са свикнали с хората и няма да побягнат, освен ако не се изплашат от нещо.
— Нека да отгатна — засмя се Фолара. — Ти си дала на Ланидар да погали конете и това страшно му е харесало, както става с всеки, който ги докосне.
Айла се усмихна:
— Е, не с всеки, но си мисля, че ако хората имаха възможност да ги опознаят, щяха да видят, че са специални и повече няма дори да им хрумне да тръгнат да ги убиват.
— Сигурно си права — вметна Мартона.
— Конете го харесаха, а и той веднага научи сигнала, с който ги викам, ето защо го помолих да ги наглежда, когато не съм наоколо. Изобщо не си помислих, че майка му ще се възпротиви.
— Не са много майките, които биха отказали дванайсетгодишният им син да научи нещо повече за конете или другите животни — отбеляза възрастната жена.
— Толкова ли е голям? — учуди се Айла. — Мислех си, че е на девет или най-много десет години. Той ми спомена за демонстрацията на копиехвъргача, ала каза, че не иска да отиде, защото никога не бил мятал копие. Явно си е мислел, че това ще остане завинаги извън възможностите му, но лявата му ръка си е съвсем наред и аз му показах как да си служи с копиехвъргача. След като поговорих с Мардена, ми стана ясно защо си е мислил така, но на неговата възраст би трябвало да може да прави и други неща, освен да ходи за малини с майка си. — Айла изведнъж млъкна и изгледа учудено двете жени. — Тук има толкова много хора, как можете да ги познавате всичките? Откъде знаете за Ланидар и майка му?
— Всеки път, когато се ражда дете с някакъв недъг, новината веднага се разпространява — рече Мартона — и всички започват да говорят за това. Не непременно лоши неща — просто се чудят защо се е случило и се надяват това да не сполети собствените им деца. Затова всички веднага разбраха, когато мъжът от огнището на Ланидар ги изостави. Повечето смятаха, че се е срамувал от недъга на детето, но според мен вината за това е основно на Мардена. Тя не искаше никой да види бебето й — дори и собственият й съпруг. Опита се да скрие уродливостта на Ланидар — криеше детето и покриваше ръката му, за да не я видят хората… Освен това започна да му трепери прекалено много…