— Чудя се колко ли хора знаят за тази пещера, Вълчо — измърмори, докато разширяваше още повече отвора в храстите с брадвата си. Щом излезе навън, огледа района и един бор с кафяви иглички веднага привлече вниманието й. Дървото беше мъртво. Тя се доближи до него и откърти няколко клонки, за да провери дали се чупят лесно, след което строши един по-дебел клон. Ръцете й веднага се покриха със смола и Айла се усмихна доволно — от този клон щеше да излезе чудесна факла за изследователската й експедиция в пещерата.
Събра малко сухи съчки, върна се при торбата си и бързо запали огън с помощта на кремъка и огнения камък, възпламени факлата и пое отново към тайнствената пещера. Този път преброи двайсет и осем стъпки, преди земята да стане равна — явно с факлата крачките й бяха по-големи. Широкият проход в началото прерастваше в голямо, заоблено, U-образно помещение и Айла вдигна високо факлата, за да огледа по-добре вътрешността му. Това, което видя, я накара да затаи дъх.
Стените, лъскави до блясък от кристализирания калцит, бяха почти бели и треперливото сияние на факлата ги караше да оживяват от сенките, които се движеха по тях. Тя се приближи, за да ги разгледа по-добре, и си каза, че художник като Джонокол би сътворил чудеса в пещера като тази. Тръгна покрай стената и щом стигна до дъното на помещението, видя, че там има проход, който води към друга галерия, ала реши да не влиза в него, понеже й се стори прекалено тесен. Същото се отнасяше и за другия коридор, на който се натъкна по-нататък покрай стената. Вече бе решила да каже на Джондалар и на останалите за откритието си и да ги доведе тук.
Айла бе виждала много пещери, повечето, от които бяха украсени с красиви каменни висулки и цели завеси от сталактити, надвиснали над издигащите се от земята сталагмити, но никоя не можеше да се сравнява с тази. Въпреки че бе варовикова пещера, в нея се бе образувал дебел мраморен слой, който не позволяваше на пропитите с калциев карбонат водни капки да образуват сталактити и сталагмити. Стените бяха покрити с калцитни кристали, които, макар и да се разпространяваха много бавно, бяха покрили вдлъбнатините и издутините на камъка под бялата си облицовка. Това бе красиво и необичайно място и Айла си каза, че това беше най-невероятната пещера, в която бе влизала.
Забеляза, че факлата й започва да дими, защото овъгленият й връх задушаваше пламъка. На всяко друго място тя щеше да отчупи изгорялото дърво и да възвърне пламъка, ала тук трябваше да внимава да не наруши ослепителната белота на стените. Тя се огледа наоколо и си намери един по-тъмен участък близо до пода, който щеше да й свърши работа, ала в мига, в който отърка върха на факлата в него, изпита внезапна нужда да почисти въглените; имаше чувството, че това място е свещено и не искаше по никакъв начин да скверни чистотата му.
В следващия миг обаче поклати глава. В края на краищата това си беше просто една пещера, помисли си Айла, пък била тя и красива. Освен това забеляза, че Вълчо изобщо не се поколеба да маркира територията си — той вдигна крак и си свърши безсрамно работата, макар че в интерес на истината трябваше да признае, че струята му не засегна бялата част на стените, а само по-тъмните участъци до пода.
Когато русокосата жена се върна в лагера на Деветата пещера, завари неколцина души да изнасят пръст от току-що изкопаното огнище, а други се суетяха около приготовлението на храната. Айла изведнъж си спомни, че бе поканила няколко души да споделят гозбите им на следващата сутрин. Покрай въодушевлението си от пещерата съвсем бе забравила, че възнамеряваше да улови някое друго животно и да потърси ароматни растения за подправки. Добре че Мартона, Фолара и Пролева бяха взели един голям зубров бут от студената яма, където държаха продуктите.
Още в първия ден, когато пристигнаха, голяма част от обитателите на Деветата пещера насочиха усилията си към изкопаването на дълбока яма за дълготрайно съхраняване на това месо, което не бяха изсушили. Земите на зеландонийците се намираха близо до големите ледници, но това не означаваше, че почвата бе замръзнала през цялата година. През зимата тя ставаше твърда като камък, ала лете горният й слой се размекваше в зависимост от топлината и почвената покривка. Съхраняването на месото в яма, изкопана до нивото на леда, го запазваше прясно за доста дълго време, макар че имаше и хора, които нямаха нищо против да намирисва леко и това дори им харесваше.
— Мартона, съжалявам — каза Айла, когато стигна до главното огнище. — Отидох да потърся още храна за утрешното угощение, но открих една пещера недалеч оттук и съвсем забравих за гощавката. Това е най-красивата пещера, която някога съм виждала, и много искам да я покажа на теб и на всички останали.