Выбрать главу

— Никога не съм чувала наблизо да има пещера — подхвърли Фолара. — Отгоре на всичко и да е красива! Къде се намира?

— От другата страна на един от хълмовете, които се издигат вдясно от главния лагер — обясни Айла.

— Да, ходихме там да берем боровинки в края на миналото лято — отбеляза Пролева. — Че там няма никаква пещера!

Неколцина души бяха чули, че русокосата жена се е върнала, и се бяха насъбрали около тях. Айла забеляза сред тях Джохаран и Джондалар.

— Права е — обади се вождът на Деветата пещера на зеландониите. — Никога не съм чувал там да има пещера.

— Има, но е скрита от трънливи храсталаци — изтъкна русокосата жена. — Всъщност Вълчо я намери. Той душеше насам-натам и изведнъж изчезна под трънаците. Когато го повиках, ми направи впечатление, че му отне доста време да се върне, ето защо се зачудих къде ли е бил. Проправих си път в храсталака и намерих пещерата.

— Не може да е много голяма, нали? — попита Джондалар.

— Намира се под хълма и в интерес на истината е доста големичка, Джондалар — рече Айла. — И е доста необикновена.

— Можеш ли да ни я покажеш?

— Естествено. Точно това исках и да направя, но сега май трябва да приготвя храната за утрешното угощение.

— Току-що запалихме огъня в пещта — информира я Пролева — и сложихме доста дърва вътре. Ще мине известно време, докато изгорят и нагреят камъните до нужната температура, така че според мен нищо не ни пречи да отидем там сега.

— Аз поканих хора да хапнат с нас, а вие сте свършили всичко вместо мен — отбеляза смутено Айла. — Поне да бях помогнала за изкопаването на пещта…

— Не се тревожи за това — махна с ръка жената на вожда. — Така и така трябваше да изкопаем такава пещ… Тук имаше много хора, които да ни помогнат, и всичко стана много лесно.

— Хайде да видим пещерата — настоя и Джондалар.

— Знаете, че ако тръгнем натам заедно, целият лагер ще ни последва — отбеляза Уиламар.

— Можем да поемем по различни пътеки и да се срещнем при извора — предложи Рушемар. Той също бе помогнал за изкопаването на пещта и сега чакаше Салова да привърши с кърменето на Марсола, преди да се отправи към главния лагер. Жена му, която стоеше наблизо, му се усмихна нежно. Съпругът й не говореше много, но когато се обаждаше, интелигентността му веднага си проличаваше. Салова се огледа за Марсола, която седеше на земята недалеч от тях, и си помисли, че не трябваше да забравя одеялото, в което я носеха, ако щяха да ходят някъде.

Вестта на Айла за пещерата я беше заинтригувала.

— Това е хубава идея, Рушемар, ала мисля, че имам по-добро предложение — рече Джондалар. — Можем да стигнем до този хълм, като поемем нагоре покрай потока и после свърнем наляво. Каменистият склон зад езерото не би трябвало да е много далеч от пещерата — изкачвал съм се на билото му, когато търсех кремък, и успях добре да разгледам околния пейзаж.

— Страхотно! — възкликна Фолара. — Да тръгваме!

— Бих искала да покажа пещерата и на зеландони и Джонокол — изтъкна Айла.

— И тъй като това е неговата територия, мисля, че би било добре да помолим Тормаден, вожда на Деветнайсетата пещера, също да ни придружи — добави Мартона.

— Права си, майко — кимна Джохаран. — По всички правила те трябва да я проучат първи. Но тъй като не са я открили през цялото това време, откакто живеят тук, мисля, че можем да превърнем разходката си в малко приключение. Ще помоля Тормаден да дойде с нас — усмихна се вождът, — но няма да му кажа защо. Просто ще му съобщя, че Айла е намерила нещо и иска да ни го покаже.

— Мога да дойда с теб, Джохаран, и да се отбия при зеландони и Джонокол, за да дойдат и те с нас — предложи русокосата жена.

— Колко души искат да дойдат? — попита Джохаран. Почти всички присъстващи изразиха желание, ала тъй като по-голямата част от две хилядното население на Деветата пещера бе отседнало в главния лагер, групата не беше толкова голяма. Джохаран преброи двайсет и пет души и си каза, че такъв брой хора не би трябвало да създаде затруднения на човека, който щеше да ги води. — Добре, значи ние с Айла ще отидем до главния лагер, а през това време ти, Джондалар, ще поведеш всички останали по твоя си маршрут. Ще се срещнем на склона зад извора.

— Вземи нещо, с което да си проправим път през бодливите храсти, Джондалар — обади се Айла. — Както и някакви факли и принадлежностите за палене на огън. Влязох само в първото голямо помещение, ала забелязах два прохода, които започваха от него.