Първата и няколко от зеландони заедно с послушниците тъкмо се приготвяха за срещата с жените, които щяха да се задомяват — шаманката на Деветата пещера бе вечно заета по време на Летните събори. Ала когато Айла поиска да разговаря с нея насаме, тя усети от държанието на младата жена, че въпросът наистина е важен. Айла й разказа за откритието си и спомена, че няколко души от Деветата пещера ще ги чакат зад извора, а щом видя, че дони се колебае, настоя поне Джонокол да дойде. Това засили любопитството на Първата сред служителите на Майката и в крайна сметка тя реши да тръгне заедно с тях.
— Зеландони на Четиринайсетата пещера, ще поемеш ли тази среща в свои ръце? — обърна се шаманката към тази, която винаги бе желала да бъде Първа. — Трябва да се погрижа за едни неща, засягащи Деветата пещера.
— Разбира се — отвърна възрастната жена. Тя бе любопитна — всички бяха любопитни — какво толкова важно бе изникнало, че да накара Първата да напусне една толкова важна среща, ала същевременно бе доволна, че ще я замества. Май Първата най-накрая започваше да я оценява.
— Джонокол, ела с мен — нареди зеландони на Деветата на първия си послушник. Това изостри още повече любопитството на останалите, ала никой не се осмели да попита — дори Джонокол, какво става. Послушникът обаче знаеше, че съвсем скоро щеше да разбере това.
Джохаран имаше затруднения както да открие Тормаден, така и да го убеди да тръгне с тях. Вождът на Деветнайсетата пещера упорито отказваше да ги придружи, особено след като синът на Мартона не желаеше да му каже нищо повече за откритието на Айла.
— Това е твоята територия, Тормаден, и според мен ти трябва да си първият, който да узнае за находката на Айла — му каза предводителят на Деветата пещера. — Няколко души от Деветата вече знаят за това — те присъстваха, когато тя ми каза — и си мисля, че трябва да разбереш за какво става въпрос, преди целият Летен събор да научи. Знаеш колко бързо се разпространява мълвата.
— Наистина ли смяташ, че е важно? — попита Тормаден.
— Ако не беше така, нямаше да те карам да дойдеш — усмихна се многозначително Джохаран.
Посещението на пещерата, която Айла бе открила, наистина се превърна в истинско приключение за Деветата пещера, и някои хора решиха да си вземат не само факли, но и кошници с храна, за да прекарат един приятен следобед сред красивата природа на хълмовете. Повечето се смятаха за късметлии, задето бяха в лагера, когато русокосата жена бе дошла, разказвайки за пещерата, и искаха да са първите, които ще я видят. Те смятаха, че щом пещерата е толкова красива според чужденката, значи е изпълнена със сталактитни и сталагмитни образувания, ето защо си представяха нещо като Красивата хралупа, която се намираше недалеч от Деветата пещера.
Най-накрая трите групи се срещнаха. Джохаран и Тормаден дойдоха последни и вождът на Деветнайсетата пещера се учуди, когато видя, че ги очакваха не на билото на хълма, както му беше казал Джохаран, а от другата страна на склона. Макар и не особено многобройна, групичката бе достатъчно голяма, за да бъде забелязана от главния лагер, а не искаха да се набиват на очи. Тази тайнственост засилваше още повече възбудата на хората, чието нетърпение да зърнат пещерата бе станало толкова голямо, че през няколко минути някой отиваше до извора, заставаше зад дърветата и чакаше появата на Айла с двамата зеландони или на Джохаран с предводителя на Деветнайсетата пещера.
След обичайните приветствия — Айла се бе запознала официално с Тормаден скоро след пристигането им — тя и Вълчо поведоха множеството към тайнствената пещера. Русокосата жена бе дала знак на хищника да стои максимално близо до нея и това явно му допадаше, което беше добре, защото при наличието на толкова много хора вълкът се настройваше закрилнически към нея, а Айла не искаше четириногият й приятел да изплаши когото и да било. Когато стигнаха до гъстите храсталаци, Рушемар, Солабан и Тормаден веднага се заеха да разширят отвора, а през това време Джондалар запали огън. Любопитството на хората вече бе достигнало до краен предел и в мига, в който запалиха факлите, всички заслизаха с триумфална стъпка надолу по склона.
Тормаден бе смаян. Виждаше пределно ясно пещерата пред себе си, ала нямаше никаква представа, че се намира там. Да, от другата страна на хълма растяха доста малини и жените често ходеха да ги берат, ала никой от Деветнайсетата пещера дори не бе подозирал за съществуването на тази подземна галерия, която беше тук сигурно от памтивека. На кого би му хрумнало да разчиства бодливите храсталаци и да търси нещо зад тях?