Страховит рев процепва тишината и насъбралите се хора отскачат назад, обзети от вледеняващ страх. Голямата пещерна мечка се блъска във вратата на клетката и я разбива на парчета. Побеснелият звяр е на свобода! Брод се изправя на раменете й, а другите мъже я сграбчват за гъстата козина. Изведнъж един от тях се озовава в чудовищната хватка на животното, ала писъкът му секва в мига, в който могъщият звяр прекършва гръбнака му с един удар на ноктестата си лапа. Мог-ърите вдигат безжизненото тяло и с мрачно достолепие го отнасят в пещерата. Креб, загърнат в наметалото си от меча кожа, куцука в челото на колоната.
Айла се взира в бялата течност, която се плиска в дървената купа. Усеща някаква напрегната тревога, сякаш върши нещо нередно. В пукнатата купа не би трябвало да има нищо! Тя я взима с треперещи ръце, доближава я до устните си и отпива. Всъщност изпива до капка бялата течност, която е вътре. Светът около нея изведнъж се променя, вътре в нея грейва някаква бяла светлина и тя сякаш става все по-висока и по-висока, докато звездите не се превърнат в малки точици, искрящи под нея. Те като че ли очертават някаква светлинна пътека, водеща към дълбока, бездънна пещера. Тогава в дъното на безкрайния коридор блесва алено сияние, което изпълва зрението й, изведнъж й прилошава и тя съзира мог-ърите, седнали в кръг зад колоните на сталагмитите.
Потъва още по-дълбоко в черната бездна, вцепенена от страх. Изведнъж Креб се появява до нея с бликащото от утробата й сияние, помагайки й, подкрепяйки я, прогонвайки страховете й. Той я повежда на странно пътешествие към общите им начала през солена вода и болезнени глътки въздух, през глинеста почва и високи дървета. Сетне стъпват на земята и се изправят, за да поемат на запад към голямото солено море. Стигат до стръмна стена, издигаща се пред голяма река и обширна равнина. В стената е прорязана дълбока ниша — това е пещерата на древния му прародител. Ала докато се приближават към нея, Креб постепенно започва да избледнява и тя остава сама.
Всичко потъва в мъгла. Тя се оглежда наоколо, търсейки го отчаяно, и по едно време го забелязва на върха на скалата, над пещерата на прародителя му, до една голяма канара, която сякаш е замръзнала във времето, преди да се сгромоляса с трясък долу в бездната. Айла извиква името му, ала мог-ърът сякаш се разтваря в каменната колона. Тя е отчаяна — Креб го няма и тя остава съвсем сама. После на неговото място се появява Джондалар.
Русокосата жена усеща как се движи с шеметна скорост над странните светове и страхът от черната бездна се завръща отново, но този път вече е различен. Тя го споделя с Мамут и ужасът обзема и двамата. После едва-едва, сякаш от нейде много далеч, тя долавя гласа на Джондалар, изпълнен с болезнен страх и обич, който я зове и я тегли обратно към себе си — както нея, така и Мамут — с чистата сила на своята любов и привързаност. В следващия миг Айла се завръща при него, цялата разтреперана от страх.
— Айла, добре ли си? — попита я разтревожено зеландони. — Цялата трепериш.
ДВАЙСЕТ И СЕДМА ГЛАВА
— Нищо ми няма — отвърна русокосата жена. — Просто изведнъж ми стана малко студено. Трябваше да си взема по-топли дрехи — добави и в този миг Вълчо, който изследваше с голям интерес тайните на пещерата, се приближи до нея, притискайки се в крака й. Тя се наведе и го погали по главата.
— Тук наистина е студено, а ти си бременна. Добре знаеш, че трябва да се пазиш — укори я шаманката, ала прекрасно съзнаваше, че Айла не бе казала цялата истина. — Знаеш за утрешната среща, нали?
— Да, Мартона ми каза. Тя ще дойде с мен, защото нямам майка, която да доведа.
— Искаш ли тя да те придружи? — попита зеландони.
— О, да — кимна русокосата жена. — Даже съм й благодарна, задето ще ме придружи. Не искам да съм единствената жена, която ще бъде там без майка си, тъй че поне да съм с някоя, който ми е като майка — обясни Айла.
Първата сред служителите на Майката кимна:
— Добре.
Хората постепенно се отърсваха от вцепеняващото благоговение, обзело ги пред великолепието на новооткритата пещера, и започваха да се разхождат из нея. Айла видя, че Джондалар върви из галерията с целеустремени крачки, и се усмихна. Тя знаеше, че годеникът й измерва по този начин големината на пещерата, защото го бе виждала да прави същото нещо и преди. Синеокият мъж често използваше тялото си като мерна единица. Ширината на юмрука му бе една мярка, а дължината на ръката му — друга. Той се спря пред единия проход и вдигна високо факлата си, за да го освети, ала не влезе вътре.