Хората го загледаха с интерес. Тормаден, вождът на Деветнайсетата пещера, говореше с Моризан, младия мъж от Третата. Те бяха единствените, които не принадлежаха към Деветата пещера. Уиламар, Мартона и Фолара стояха до Пролева и Джохаран, а тъмнокосият Солабан и бледорусата му жена Рамара приказваха с Рушемар и Салова, която държеше малката Марсола на хълбока си. Айла забеляза, че нито синът на Пролева — Джарадал, нито момчето на Рамара — Робенан, бяха тук и предположи, че двете хлапета си играят нейде в главния лагер. Джонокол се усмихна на Айла, която се приближи към него и зеландони, а малко след това и Джондалар се присъедини към тях.
— Мисля, че тази зала е висока колкото трима възрастни мъже — каза той — и широка около три мои крачки. Дължината й е около шестнайсет мои крачки, но да не забравяме, че имам дълги крака — усмихна се синеокият мъж.
Джондалар имаше невероятен усет за преценяване на разстоянията. Бе висок точно метър и осемдесет, а бялата част на стените започваше от средата на гърдите му, на около метър и половина от пода. Пещерата бе широка около шест метра и половина и дължината й бе към тринайсет метра и половина. Пространството не беше достатъчно голямо, за да приюти всички от присъстващите на Летния събор, но бе съвсем достатъчно за жителите на цяла една пещера, с изключение може би на Деветата, и определено щеше да побере без проблеми целокупната общност на зеландони.
Джонокол отиде до средата на помещението и се загледа преценяващо в тавана. Беше в стихията си и въображението му започваше да се развихря. Той знаеше, че на тези приказно красиви бели стени можеше да оживеят невероятни картини. Вече му бяха хрумнали няколко идеи, но преди това трябваше да се посъветва с Първата и да проведат медитация с останалите зеландони, за да проникнат в тези пространства и да открият отпечатъците от другия свят, които Майката е оставила там.
— Да проучим ли тези проходи сега, или да ги оставим за по-късно, Тормаден? — попита Джондалар. Той изгаряше от желание да разгледа всички кътчета на пещерата, ала усещаше, че първо трябваше да се допита до вожда, на чиято територия се намираха.
— Сигурен съм, че някои хора от Деветнайсетата биха искали да видят тази пещера и да я изследват най-обстойно — отвърна Тормаден. — Нашата зеландони едва ли ще прояви голям интерес, но съм сигурен, че първият й послушник ще бъде доста заинтригуван. В неговото родословие има вълчи знак и тъй като тази пещера е била открита от вълк, това определено ще му направи впечатление.
— Да, вълкът я е открил, ала ако Айла не е била достатъчно любопитна, за да провери къде е бил, още нямаше да знаем, че е тук — отбеляза Джохаран.
— Сигурна съм, че ще се заинтригува — изтъкна зеландони. — Всички сме впечатлени и едва ли ще има някой сред служителите на Майката, който да остане безразличен към находката на Айла. Това място е свещено. Другият свят е съвсем близо до нас в тази пещера и съм сигурна, че всички вие го усещате. Деветнайсетата пещера би трябвало да е много щастлива, че това място се намира толкова близо до тях, ала подозирам, че ще трябва да приемате тук всички зеландони и онези, които искат да отдадат почит на това свято място — рече Първата. Беше дала ясно да се разбере, че нито една пещера не може да предяви претенции към пещерата, дори и да се намираше в границите на собствената й територия. Това място принадлежеше на всички деца на Земята. Деветнайсетата пещера на зеландониите само го съхраняваше за всички тях.
— Мисля, че непременно трябва да проучим пещерата по-обстойно, ала няма никакъв смисъл да бързаме — вметна Джонокол. — Сега, след като вече знаем, че е тук, тя няма да ни избяга. Никой не знае какво има тук или пък колко е дълбока. Всяко по-нататъшно проучване трябва да бъде внимателно планирано.
Шаманката кимна. Тя прекрасно разбираше, че първият й послушник, който искаше да бъде художник и не го беше грижа дали изобщо някога щеше да стане зеландони или не, искаше тази пещера. Тя просто го бе обсебила. Джонокол изгаряше от желание да я опознае, да я проучи и най-вече — да я нарисува. Щеше да намери начин да се премести в Деветнайсетата пещера, за да бъде по-близо до нея; не че щеше да го планира, но без дори да го осъзнава, щеше да тласне нещата в тази посока, защото всичките му мисли и сънища отсега нататък щяха да бъдат свързани с тази пещера.