— Зная, че Джохаран е свикал в нашия лагер среща с хора от другите пещери, за да планират лова — съобщи Джондалар. — Всъщност на нея ще присъства и Тормаден, ала след като те представи на своите хора. И аз възнамерявах да отида, но тъй като срещата ще продължи дълго след угощението, ще се присъединя по-късно към тях. Откакто се върнахме, Джохаран непрекъснато ме кара да участвам в подобни неща.
— Защо всички не се върнем в нашия лагер? — попита Айла. — Трябва да се довършат приготовленията за утрешната гощавка, а аз не съм помогнала с нищо.
— Защото когато вождът на пещерата-домакин на Летния събор те покани на угощение, е много невъзпитано да му откажеш, освен, ако нямаш основателна причина — изтъкна Мартона.
— А той защо ме кани? — намръщи се русокосата жена.
— Не всеки ден някой намира пещера като тази, Айла — отвърна й майката на любимия й. — Всички са възхитени от находката ти, която се намира на територията на Деветнайсетата пещера.
— Така ще получиш и повече внимание — отбеляза Джондалар.
— Мисля, че и бездруго получавам прекалено много внимание — въздъхна русокосата жена. — Не го искам. Единственото, което искам, е да се оженим, да имаме бебе и да бъдем като другите хора.
Синеокият мъж се усмихна и я прегърна през раменете.
— Имай малко търпение — рече той. — Все още си нова тук. Когато хората свикнат с теб, нещата ще се успокоят.
— Така е, нещата ще се успокоят, но ти знаещ, че никога няма да бъдеш като другите хора — каза Мартона. — Най-малкото, другите хора нямат коне и вълк, които да им се подчиняват — добави с иронична усмивка и се загледа във вълка.
— Сигурна ли си, че знаят за идването ни, Мардена? — попита по-възрастната жена, докато преминаваше внимателно през малкото поточе, което се вливаше в реката.
— Тя ни покани, майко. Каза да дойдем и да споделим сутрешната им гощавка с тях. Нали така, Ланидар?
— Да, бабо, точно това каза — отвърна момчето.
— Защо лагерът им е толкова далеч? — попита старата жена.
— Не зная, майко — рече Мардена. — Защо не ги попиташ, когато стигнем там?
— Ами според мен, защото са най-голямата пещера и се нуждаят от най-много пространство — каза жената. — А повечето хора вече бяха пристигнали и устроили своите лагери.
— Аз пък мисля, че е заради конете — каза Ланидар. — Тя ги държи на специално място, за да не вземе някой да си помисли, че са обикновени коне, и да ги убие. Те ще бъдат много лесна плячка, защото няма да побягнат.
— Всички говорят за тези коне, само ние не сме ги виждали — въздъхна старата жена. — Вярно ли е, че позволяват на хората да седят на гърбовете им? И защо някой би поискал да седи на гърба на кон?
— Не съм видял това, но не се съмнявам, че е вярно — каза момчето. — Конете ми позволиха да ги докосна. Тъкмо галех младия жребец, когато кобилата се приближи до мен и поиска да погаля и нея. Те ядоха от ръцете ми. Тя каза, че трябва да ги нахраня по едно и също време, за да не ревнуват един от друг. Каза ми още и че кобилата била майка на жребеца и можела да му казва какво да прави.
Мардена забави ход, щом видя множеството хора, които си говореха и се смееха около дългото огнище. Наистина бяха много. Май се беше объркала и изобщо не ги очакваха.
— Ето ви и вас! Очаквахме ви! — чу се в този миг звънък женски глас.
Двете жени и момчето веднага се обърнаха и видяха висока и привлекателна млада жена, която се приближаваше към тях.
— Сигурно не си спомняте коя съм — рече им тя. — Аз съм Фолара, дъщерята на Мартона.
— Приличате си — отбеляза бабата на Ланидар.
— Предполагам, че трябва да ви се представя официално, след като съм първата, която ви посреща — усмихна се девойката и протегна двете си ръце към старата жена. Мардена видя как майка й пристъпи напред и пое дланите на момичето. — Аз съм Фолара от Деветата пещера на зеландониите, благословена от Дони, дъщеря на Мартона, предишен вожд на Деветата пещера на зеландониите, дъщеря на Огнището на Уиламар, майстор-търговец на зеландониите, сестра на Джохаран, вожд на Деветата пещера на зеландониите, сестра на Джондалар от Деветата пещера на зеландониите, майстор каменоделец и завърнал се пътешественик, който скоро ще се ожени за Айла от Деветата пещера на зеландониите. Тя има много имена и роднински връзки, ала това, което ми харесва най-много, е „Приятел на конете и Вълчо“. В името на Великата Майка Земя сте добре дошли в лагера на Деветата пещера.
— В името на Дони, Великата майка, те приветствам, Фолара от Деветата пещера на зеландониите. Аз съм Денода от Деветнайсетата пещера на зеландониите, майка на Мардена от Деветнайсетата пещера на зеландониите и баба на Ланидар от Деветнайсетата пещера на зеландониите, някога омъжена за…