— Видя ли, че не е толкова страшно? — каза Денода. — Понякога просто преувеличаваш нещата и страдаш излишно от това, Мардена.
— Елате да пием горещ чай — покани ги Мартона. — Айла го прави и е страхотен. Решихме да организираме гощавка по случай посещението ви и сготвихме вкусни неща в подземна фурна. Храната е почти готова.
Айла вървеше с Мардена и Ланидар.
— Нямаше нужда да си давате толкова труд за нас — отбеляза майката на момчето. Тя не бе свикнала да се отнасят по този начин към тях.
— Всички помогнаха — каза Айла. — Когато им казах, че съм ви поканила и смятам да издълбая малка пещ в земята, те решиха, че ще е най-добре да се изкопае цяла фурна. Рекоха ми, че отдавна искали да го направят, просто сега им се предоставял удобен случай. Сготвих някои от нещата тъй както ме бяха учили като дете. Опитай яребицата, която убих с помощта на копиехвъргача вчера, но ако вкусът не ти допадне, не се колебай да пробваш нещо друго. По време на пътешествието ни научих, че има много начини за готвене на храната и не всички хора ги харесват.
— Добре дошла в Деветата пещера, Мардена.
Това бе Първата сред служителите на Майката! Дъщерята на Денода никога не беше говорила с нея, освен на церемониите, когато й отвръщаше заедно с всички останали.
— Приветствам те, зеландони, Първа сред служителите на Майката! — произнесе с треперещ глас Мардена, без да успее да скрие притеснението си от едрата жена, която седеше на високо столче.
— Добре дошъл и на теб, Ланидар — обърна се шаманката към момчето. Гласът й бе нежен и топъл. Мардена никога не я бе чувала да говори така. — Макар че както разбрах, си бил тук вчера.
— Да — отвърна внукът на Денода. — Айла ми показа конете.
— Тя ми каза, че можеш да подсвиркваш много добре — рече зеландони.
— Тя ме научи на някои птичи песни.
— Искаш ли да ми покажеш?
— Ето така прави чучулигата — рече Ланидар и пресъздаде с абсолютна точност чуруликането на тази птица. Всички се обърнаха към момчето — дори майка му и баба му.
— Това беше страхотно, младежо — похвали го Джондалар. — Почти толкова добро, колкото имитацията на чучулига на Айла.
— Готови сме! — обяви Пролева. — Идвайте да хапнем.
Айла поведе тримата посетители към купчината от големи тепсии, изработени от дърво и кост, след което ги накара да си вземат от всяко ястие. Всички други се наредиха на опашка. Обикновено тези, които лагеруваха на едно място, се хранеха заедно, но това бе първият случай за този събор, когато споделяха гощавката не само със собствената си пещера, но и с други приятели и роднини. Очакваха ги още поне няколко подобни угощения, всяко от които щеше да изисква доста организационна работа — едно от тях беше и празненството по случай брачната церемония.
Когато всички се нахраниха, повечето си тръгнаха, защото имаха да вършат най-различни неща, ала преди това се отбиха при гостите, за да разменят няколко думи с тях. Мардена се чувстваше малко неудобно заради цялото това внимание, но бе трогната. Не можеше да си спомни някога да са се отнасяли толкова добре с нея. Пролева също си поговори с нея и с майка й, след което се обърна към Айла:
— Ние ще почистим, Айла, така че можеш спокойно да покажеш на гостите това, което имаш да им показваш.
— Добре — кимна русокосата жена и погледна Мардена. — Искате ли двамата с Ланидар да дойдете с мен? Денода също може да ни придружи, ако й се разхожда.
— Къде ще ходим? — попита майката на момчето с известно притеснение.
— Да ви покажа едни коне — рече Айла.
— Може ли и аз да дойда? — попита Фолара. — Ако не ме искаш, просто ми кажи — няма да се обидя, ала не съм виждала Уини и Рейсър от доста време и съм се затъжила за тях.
Русокосата жена се усмихна.
— Естествено, че можеш да дойдеш — каза и си помисли, че навярно така щеше да е по-лесно да убеди Мардена да позволи на Ланидар да се грижи за конете. Присъствието на още един човек, който обича животните и не се страхува от тях, можеше само да помогне. Тя се обърна към момчето и видя, че стои до Ланога, която държеше бебето Лорала. Двамата си говореха, а двегодишното момченце на Тремеда седеше на земята недалеч от тях.
Когато поеха към Горната ливада, Мардена попита:
— Кое е това момиче? А може би е жена? Изглежда ми много млада, за да има бебе.
— Така е — кимна Айла. — Още не е преминала през първите обреди. Бебето е нейна сестричка, а другото детенце — двегодишното — е нейно братче, но може да се каже, че Ланога е много повече тяхна майка от истинската им майка.
— Не разбирам — намръщи се другата жена.
— Чувала ли си за Ларамар? — попита Фолара. — Не може да не си чувала за него. Този, дето е известен с това, че прави барма…